Фиброкистичната мастопатия е състояние на гърдата, при което пациентите постъпват с оплаквания от тъпа болка в млечните жлези, стягане в гърдите, болка преди менструация, а при преглед с ехограф често се установяват кисти на гърдата. При възпаление на млечната жлеза може да се наблюдават подути лимфни възли.
Фиброкистичната мастопатия представлява съвкупност от хормонално-обусловени пролиферативни (апокринна метаплазия, епителна хиперплазия и аденоза) и регресивни (фиброзиране, хиалинизиране) процеси, водещи до структурно преустройство на гърдата.
Клинично състоянието се свързва с недобре ограничени уплътнения на млечната жлеза, обикновено болезнени предменструално и прогресиращи преди менопаузата. Липсва ретракция на кожата, а секреция от зърното се наблюдава рядко.
Най-честата поява на мастопатията е в перименопаузалния период, поради което в патогенезата й може да се наблюдават няколко хормонални аномалии като повишени нива на пролактин и естроген, понижени прогестеронови нива и излишък на тироидни хормони. Въпреки това промените в хормоналните нива не са били постоянни при всички пациенти, за да се определи етиологичен фактор.
Обект на интензивни експериментални и клинични изследвания са и някои фактори, имащи отношение към състоянието, а именно:
· Раса
В един голям епидемиологичен обзор, V. Ernster не открива статистически достоверни разлики между заболеваемостта при различните раси. Поради съществуващата зависимост между етническата принадлежност и някои други фактори, имащи отношение към фиброкистозните процеси на млечните жлези, като раждания, затлъстяване и социално-икономически статус, на основата на наличните фактори е трудно да се даде категорична оценка за значението на расата.
· Възраст на настъпване на първа менструация и менопауза
Времето на първата менстуация няма отношение към заболеваемостта от доброкачествени епителни процеси на млечните жлези.
За разлика от това, има повишаване на риска от фиброкистична болест при по-късно настъпване на менопаузата, вероятно поради по-продължителната естрогенна експозиция, на която са подложени гърдите в тези случаи.
· Раждания
Има данни за по-голям риск от развитие на фиброкистично заболяване при нераждали жени. Същевременно, по-големият брой раждания влияят благоприятно и протектират развитието на епителните пролиферативни заболявания.
За разлика от карцинома на гърдата, тук липсват данни за ролята на късното първо раждане (над 30-годишна възраст) като рисков фактор.
· Кърмене
Въпреки, че няма публикувани статистически данни, доказващи влиянието на кърменето върху доброкачествените заболявания, повечето автори предполагат, че по-големият брой раждания и по-дългото кърмене имат протективен ефект върху млечните жлези. Същевременно има съобщения за повишаване на риска от пролиферативни заболявания при продължителна лактация.
· Образование и социално-икономически статус
A.Nomura и кол.установяват релативен риск за фиброкистична болест от 1,8 при жени с обучение, продължаващо повече от 13 години, в сравнение с по-ниско образованата група (под 11 години).
Честотата на бенигнените процеси на млечните жлези е по-голяма в САЩ и Западна Европа, но това може да бъде обяснено и със съществуващите там просветни и скринингови програми, поради което жените с по-висок социално-икономически статус търсят по-често лекарска консултация и редовно преглеждат гърдите си.
· Фамилна обремененост за РМЖ
Има проучвания (A. Nomura и кол.,S. Duffy и кол.), в които не се намира зависимост между за фамилността и заболеваемостта от фиброкистозна мастопатия, докато други (H. Pastidesetal), установяват релативен риск от 2,8 при наличие на майка или сестра с карцином на млечната жлеза.
· Затлъстяване
Независимо от изследванията, доказващи протективния ефект на по-високия body mass index (kg/m2) върху доброкачествена патология на гърдите, наднорменото тегло не може да бъде препоръчано, поради потенциалните си други странични ефекти върху здравето на жените.
· Начин на хранене
Установено е, че намаляването на мазнините в диетата, съчетано с увеличен прием на каротеноиди и витамини (А, Е и С), редуцира статистически достоверно честотата на пролиферативните заболявания и серумните нива на естрадиола, като същевременно се намалява и рискът от развитие на РМЖ.
Ефектът от употребата на алкохол е проучван от редица автори. Констатирано е, че няма корелация (релативен риск =1,0) между повишената му консумация и доброкачествени заболявания на гърдата, но същевременно е доказано, че честият прием на алкохол увеличава серумните естрогенни нива.
През последните години активно се проучва консумацията на кафе, чай, шоколад и напитки със съдържание на кофеин, тъй като те произвеждат метилксантини, които имат влияние върху развитието на кистична болест. Minton и кол. предложили, че метилксантините потискат действието на цАМФ фосфодиестераза и цГМФ фосфодиестераза и по този начин се увеличават тъканните нива на АМФ и ГМФ, което при жените може да доведе до поява на фиброкистични уплътнения. При последвалото проучване авторите съобщили намаляване на симптомите при 65 % от 20 жени, които се отказали от приема на метилксантини в продължение на 1 до 6 месеци.
Друго проучване, което включва 634 жени с фиброкистична болест и 1066 контроли, доказва положителната връзка на кистичната болест с приема на кофеин. Жените, които са консумирали 31-250 мг кофеин на ден имат 1,5 пъти повишен риск за развитие на фиброкистични уплънения, докато рискът при тези, които са приемали повече от 500 мг дневно е бил 2,3 пъти по-висок. Това проучване също отчита повишена консумация на кофеин при жени с лобуларна хиперплазия, склерозираща аденоза и папиломатозни лезии (12).
· Орални контрацептиви
Тяхната продължителна употреба при пременопаузални жени увеличава релативният риск от развитие на рак на гърдата от 1,43 за прием от 49 до 96 месеца до 1,74 за прием над 97 месеца.
· Хормонозаместваща терапия
Според проучвания при постменопаузални пациентки, продължителната хормоносубституираща терапия – над 5 и над 10 години увеличава релативния риск от фиброкистозни заболявания, съответно на 3,7 и 4,3. Настъпващите пролиферативни процеси са по-отчетливо изразени при комбинирана (естроген и прогестерон), в сравнение със само естрогенозаместващо лечение .
Тези наблюдения, обаче донякъде се свързват с повишеното медицинско внимание по време на това лечение. Същевременно, след дълготраен хормонален прием се отчита мамографски повишена плътност на жлезния паренхим, което е предпоставка за намаляване на точността на рентгеновото изследване.
Запиши час за преглед с ехограф при мамолог от Breast Unit ВМА София
Литература:
1. Г. Байчев, И. Инков, И. Иванов, А. Димитрова. Заболявания на млечната жлеза 2014
2. Chinyama CN. Benign Breast Diseases. Springer 2014
