Казвам се Живко, но вече ми викат Цуни Кака. Ударението на „у“. Между петдесе и шейсе години съм. Скромен човек съм, нищо ми няма. Работя, никъде не излизам, лягам си рано. Редя пасианси. Не съм конфликтна личност. Ерген съм. Тих и почтен. Учтив и възпитан. Но нещо не е наред с общуването ми. Предимно с жени. Предимно със съседките ми. И оттам идват всичките ми проблеми. Сега ще ви обясня.
Минка, жената на Бойчо, миналия месец рано-рано сутрин, …
