Дюните на Северния полюс на Марс. Photo credits: ESA/Roscosmos/CaSSIS
16 септември 2019 г. 17:40 ч.
Светослав Александров. Екипът на мисията на Европа и Русия „ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър“ публикува нови снимки на Червената планета.
На горепосоченото изображение се виждат дюните, намиращи се в региона на марсианския Северен полюс. Както на Земята, така и на Марс дюните имат различни форми, които свидетелстват за посоките на ветровете. Продължителното изучаване на дюните дава на учените информация не само за тяхната еволюция, но също така и за преноса на седиментите из цялата планета. През зимния сезон върху дюните се натрупва тънък лед от въглероден диоксид. Когато времето отново се затопли, т.е. през пролетта, този въгледвуокисен лед сублимира. Това означава, че той преминава директно от твърдо в газообразно състояние, без да се превръща първо в течност. Любопитното е, че процесът започва от долната част на дюните и продължава нагоре, при което газът изтласква лежащия над него пясък. Явлението е отговорно за черните петна, които ясно се различават на изображението.
Кратерът Ояма. Photo credits: ESA/Roscosmos/CaSSIS
На показаното по-горе изображение се забелязва фрагмент от марсианския кратер Ояма. Светлите петна вероятно представляват глинени минерали – затова свидетелстват измерванията на по-старата европейска мисия „Марс Експрес“ и на американската „Марс Риконисънс Орбитър“. Изображението е интересно с това, че стените на малкия кратер, който се намира в горната част, притежават слоеста структура, което дава възможност на изследователите да погледнат назад във времето и да разберат каква е била еволюцията на планетата. Региони като този често пъти се разглеждат като едни от най-желаните места за кацане.
Фрагмент от кратера Гейл. Photo credits: ESA/Roscosmos/CaSSIS
Горепосоченото изображение показва местност, която повечето от вас познават достатъчно добре – това е кратерът Гейл на Марс. Местността е известна с това, че там работи американският марсоход „Кюриосити“. Сега обаче наблюдавате дъното на кратера от орбита. Обърнете внимание на тези дебели седиментни слоеве – те ни дават сведения за променилия се през дългите епохи климат на Червената планета. Ако искаме да разберем повече неща за „топлата“ ера на Марс, когато планетата е била подходяща за живот, кратерът Гейл е идеалното място, откъдето да започнем нашето търсене. Ето защо „Кюриосити“ е пратен да разузнава именно там.
Ярки и тъмни ивици. Photo credits: ESA/Roscosmos/CaSSIS
Тази снимка е интересна със своите ярки и тъмни ивици, намиращи се в древния регион Locras Vallis. Учените все още не са наясно как точно се са се формирали. Водещата теория е, че е протекъл някакъв процес на лавинообразуване.
Запълнен кратер. Photo credits: ESA/Roscosmos/CaSSIS
Кратерът, който се вижда на горната снимка, все още си няма име. Въпреки това той силно вълнува учените – дъното му е запълнено с материал, който му придава „сбръчкан“ вид. Подобно явление свидетелства, че някога тук е имало сложен поток, съставен от скали, лед, скреж и почвени наноси. „Бръчките“ са се формирали в успоредни слоеве, което е показател, че материалът се е наслоявал епизодично.
Напомням на читателите, че автоматичната междупланетна станция „ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър“ бе изведена в космоса през март 2016-та с помощта на руска ракета „Протон-М“. Станцията е построена от френско-италианската фирма Thales Alenia Space, а приборите са разпределени поравно – два са европейски и два са руски. Към руския прибор „Френд“ е прикачен и малък български дозиметър – „Люлин-МО“.
Източник: ЕКА
https://www.space-bg.org/
https://www.cosmos.1.bg/
