ЗА ЧУДЕСНИЯ УЛОВ НА РИБА

1
168
Добави коментар
kalev.ivan
kalev.ivan

Версия за печат

Автор: 

Днешното евангелско четиво може да научи на много неща внимателно четящия или слушащ човек.

На първо място. Не спорял риболовът на Петър и на другите апостоли и едва, когато Господ казал да хвърлят отново мрежите, хванали огромно количество риба. Тук ние виждаме пример за нашата немощ и това, че с Божията помощ хората получават благо, по-голямо, отколкото могли да очакват. И затова, всичко, което правим в живота, е необходимо да започваме с молитва към Бога Той да благослови нашите трудове и да ни помогне да постигнем необходимия резултат.

На второ място. Петър, по време на чудесния улов на риба един от първите видял в Иисуса Христа Сина Божи и, осъзнал своята греховност, казал на Господа: „иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек”. Още веднъж ние с вас можем да се убедим в това, че колкото по-близко е човек до Бога, толкова по-добре той вижда своите грехове и своето недостойнство. Бог със светлината на Своята любов освещава душата на човека, която на ярък фон се оказва не съвсем чиста. Петър изпитал страх пред лицето Божие и за него, както и за всички вярващи хора, това станало отправна точка по пътя на духовното усъвършенстване.

Трето. Нужно е да обърнем внимание на вярата на бъдещите апостоли. Те, като професионални рибари, много добре знаели, че ако през нощта и рано сутринта рибата не е кълвяла, то по пладне, още повече е невъзможно да наловят риба. Но с думите: „Наставниче, цяла нощ се мъчихме и нищо не уловихме, но по Твоята дума ще хвърля мрежата”, Петър показал на всички нас каква трябва да бъде вярата у човека. И Господ, виждайки вярата на Своите ученици, не забавил да ги възнагради с чудесен улов на риба.

И, накрая. Господ никога не устройва чудо заради чудото. Чудесният улов на риба бил нужен на учениците Христови не просто така, а защото те откликнали на думите на Христа: не бой се; отсега ще ловиш човеци. Бъдещите апостоли оставили всичко, което имали и тръгнали след Господа, без да се безпокоят за нищо. По примера на апостолите така постъпват православните монаси, оставяйки всичко и оттегляйки се в манастири. А за нас, хората, живеещи в света, е достатъчно да оставим всичко, което се отнася до нашия греховен живот. Нека да оставим в миналото нашите грехове и да последваме Христос, Който чака всеки човека и го зове с думите: „Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя” (Мат. 11:28). Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев

Източник: 

www.hram-novofedorovka.crimea.com