Оптинските старци предпазвали от изпадане в униние, тъга и леност. За това, какво е унинието, преподобният Амвросий пише:
„Унинието е като мързела, само че е още по-лошо. От униние отслабват и тялото, и духът. Не ти се иска нито да работиш, нито да се молиш: на църква ходиш без желание, формално; и човек напълно се отпуска”.
Преподобният Варсануфий описал това състояние така:
„Подобно на чума, като някаква душевна болест унинието напада всички – потапя в тъга, обезмисля живота и на човек вече нищо не му се прави”.
Причини за унинието и тъгата
Преподобни Амвросий обстойно разяснява какво поражда унинието, напомняйки думите на светите отци за тъгата като за духовен кръст:
„Скръбта, свидетелства св. Марк Подвижник, е духовен кръст, изпратен ни, за да се очистим от стари грехове. Тя възниква и по други причини: от наранено самолюбие или за това, че нещата не се случват както ние искаме; а също така и от тщеславие, когато човек вижда, че тези, който счита за равни на себе си, получават повече облаги и имат повече предимства в живота; а също така и при трудни обстоятелства, които са изпитание за вярата ни в Божия промисъл и надеждата в Неговото милосърдие и всемогъща помощ. А нашата вяра и надежда често са оскъдни, и от това и се измъчваме.”
Старецът обяснява, че унинието, този тежък духовен кръст, се състои от трудности, които сякаш обгръщат човека, пречейки му за осъществяване на желаното:
„Това е един от нелеките духовни кръстове, които се изпращат на искащите да се спасят, а понякога и на тези, които не искат. Вашата мъка произтича от неудобствата, които ви заобикалят и пречат да се изпълни желаното от вас.”
Преподобни Антоний пише, че причина за унинието може да са недостатъчните молитви и четенето на книги с духовно съдържание:
„Вие малко се молите на Бога и рядко четете, съжалявам, че при вас за всичко друго се намира време, а за молитва и четене – няма. От това се чувствате обезсърчен и тъжен, тревожите се и изпитвате несигурност, изпълнен сте с недоверие. А ако по-често пребивавате в молитва и предадете изцяло скръбта си на Господ-Бог и се уповавате на Неговата всемогъща помощ, тогава Той ще успокои душата ви”.
Когато човек изостави молитвеното си правило и духовното четене, възниква порочен кръг – той губи благодатта, изпада в униние и вече не може да се принуди нито да се моли, нито да попрочете книги с духовно съдържание.
„Както есента и зимата са неизбежни …”
Преподобни Амвросий пише, че и унинието, и душевната мъка са неизбежни, така както са неизбежни есента и зимата:
„Оплакваш се от душевен мрак. На това ще ти отговоря с думите на преподобни Макарий Египетски, който казва, че човешкото тяло е създадено от пръст, а на земята, за да роди плодове, са ѝ необходими не само пролет и лято, но и есен, и зима, и времето не винаги да е ясно, а е нужно и дъжд да вали. Ако времето винаги е горещо, то тогава всичко би изсъхнало; ако пък непрекъснато вали, тогава всичко ще подгизне. Също така са необходими не само силни ветрове, но от време на време и истински бури, за да разнесат гнилия и заразен въздух от застойните места”.
Унинието и тъгата са мъчителни изживявания за човешката душа, те причиняват силни душевни сътресения, но без такива терзания християнинът не би могъл да придобие духовни плодове:
„Такива мощни разтърсвания са необходими за човека-християнин, защото той носи тленно тяло, с което обаче е свързана безсмъртната му душа. Без подобни раздрусвания християнинът не само че няма да може да принесе духовни плодове, но може и да погине от възгордяване, както се е случило и с падналите ангели. Така че, по-добре е да се смирим, да приемем немощта и неуспехите си, и да молим Господ да ни помилва, уповавайки се на милосърдието Му”.
Как да се борим с унинието, тъгата и леността
Възможно ли е да се борим с унинието или то трябва да се изтърпи, като духовен кръст? Оптинските старци обяснявали, че борбата с унинието изисква упорита работа, псалмопения и молитви. Ако унинието не преминава или само временно отслабва, тогава трябва да се запасим с търпение.
„Как да се избавим от потиснатостта и угнетяващото духа униние?” На този въпрос преподобни Лев отговаря така:
„Вероятно си се въвлякъл в него по собствената си свободна воля. Ако изоставиш самоволието и започнеш към всяка работа да пристъпваш с Божие благословление, тогава с благословление ще пожънеш душевен мир и други плодове от Светия Дух. Но ако напълно се откажеш от собствената си воля, то тогава и никога няма да усетиш тягостния мрак на унинието.
…Унинието преследва всички; дори и при великите хора то унищожава спасителните плодове на трезвението. Но при обикновения и истински послушник то не трябва да има място. Който се отказва от себе си и се уповава на Бога, какво тогава ще го обезсърчи? При такъв в крайна сметка „у врага съвсем не стигна оръжие“ (врагу оскудеша оружия в конец – вж Пс. 9:7).
На писмо, с оплакване от изпадане в тъга и униние, старецът Лев съветвал да се търси помощ от Бога, с молитви, с търпение и да не се допуска безделие:
„Е, какво да правиш, трябва да изтърпиш, да се молиш на Бога, да просиш от Него помощ, да се занимаваш с ръкоделие и да не изпадаш в безделие, от което идва не само скуката, но и много други пороци.”
Преподобни Антоний учил да се разгаря духа с духовни четива, с напомняне за вечността и с молитва:
„Оплаквате се, че духът ви е неспокоен и сте разсеян. В такъв случай не трябва изобщо да се отпускате, а поддържайте духа си с духовно четене, с напомняне за вечността, и макар и с кратка молитва, се обърнете към Господ: „Господи, събери моя разпилян ум, смири ожесточеното ми сърце с Твоя страх и помилвай ме!” Защото без Божията помощ ние сме безсилни да направим каквото и да било, дори с мухите няма да се справим, а какво остава пък с невидимите врагове”.
Същите духовни лекарства предписвал и преподобни Макарий.
„….предлагам съвет срещу унинието: търпение, псалмопение и молитва.”
Преподобни Амвросий също съветвал в борбата с унинието да се използват усърден труд и молитва, търпение и смирение. По своя характерен начин, чрез точни и образни поговорки, старецът напътствал своите чеда:
„Скуката е внук на унинието, а леността му е дъщеря” (Скука унынию внука, а лености дочь). За да я прогониш, работи упорито, в молитвата не бъди мързелив, тогава и скуката ще отмине, и старанието ще се завърне. А ако към това добавиш търпение и смирение, то и от много злини ще се избавиш.”
Преподобни Амвросий учел в моменти на униние да мислим за себе си като за недостойни за нещо по-добро, което винаги носи облекчение:
„Обземе ли те мрачно настроение, не забравяй да укоряваш себе си; спомни си колко си виновна пред Господ и пред себе си, и осъзнай, че всъщност не заслужаваш нищо по-добро и завчас ще почувстваш облекчение. Казано е: много са скърбите на праведните; и: много са раните за грешните. Такъв е животът ни тук: скърби и пак скърби, но чрез тях се достига до Небесното царство. Когато се чувстваш неспокойна, повтаряй си често: „Нека се отклонява от зло и да прави добро; да търси мир и да следва подир него“ (Пс. 33:15).
Старецът Амвросий предлагал като помощ за справяне със скръбта, тъгата и унинието да се четат писмата на св. Йоан Златоуст до неговото духовно чедо дякониса Олимпиада:
„За да се избавите от безпричинна тъга, съветвам ви да прочетете писмата на св. Йоан Златоуст към Олимпиада… Ако успеете да приложите написаното там към вашата ситуация, ще извлечете огромна духовна полза”.
На едно свое обезсърчено духовно чедо преподобният Йосиф написал:
„От разпиляност на ума и празнословие се предпазвай с труд и Иисусовата молитва, а от унинието се спасявай, плачейки за греховете си”.
Старецът Варсануфий наставлявал унинието да се преследва и гони по всякакъв начин, както и да се каже за него на духовния наставник:
„Трябва да се упрекваш за немощта си и да се смириш, но с всички средства прогонвай от себе си всякакво униние и отпускане. Ако не успееш, не се отчайвай, а разкажи всичко на своя старец”.
Не се поддавайте на изкушението
Понякога човек, измъчван от униние, престава дори да посещава Божия храм и се отказва от причастие – под предлог, че е недостоен. Така не бива да се постъпва в никакъв случай. Това е бесовско изкушение. Преподобният Марк наставлявал такъв един обезсърчен човек, който му пишел, че е недостоен да се причасти:
„Оплаквате се от униние и безнадеждност, които считате, че ви правят недостоен за причастие и приобщаване към светите тайнства. За всичко това, доколкото можах, беседвах лично с вас и сега ще ви кажа за ваше утешение: кой е този, който смее да се счита за достоен за това велико служене на великата слава Божия и приобщаване към тайнствата на Неговите пречисти тяло и кръв?”
Старецът напомнял и думите на светите Василий Велики и Йоан Златоуст:
„Когато такива велики мъже, като светите Василий Велики и Йоан Златоуст, които не с края на устните, а с чувство, бликнало от сърцето, викали към Господ, първият с думите: „Зная, Господи, че недостойно се причащавам с пречистото Твое Тяло и драгоценната Ти кръв”, а вторият: „Зная, че не съм достоен, нито годен да влезеш под покрива на моята душа”, то какво ли можем да кажем или мислим ние?”
Такива съвети давали Оптинските старци за борба с унинието, тъгата и леността. Полезно е техните наставления да са ни под ръка и когато е необходимо, да се препрочитат.
Горе: Картина на В. Васнецов: Альонушка, 1881 г.
Икона: Причастяването на апостолите
Източник: Православие.ру, Олга Рожньова
