В медиите, основно в “168 часа” и “24 часа”, се тиражира твърдението, че “Росен Карадашки е източил 1 700 000 от АРОН с фалшиви документи”.
Фактите: През 2010 г. Росен Карадашки дава заем като физическо лице като част от опитите на фамилията да спаси АРОН.
Хронологията: Както стана ясно, фирмата се е развивала много добре. През 2007 г. АРОН построява магазина си в кв. “Люлин” като част от финансирането е осигурено чрез инвестиционен кредит от 1 500 000 евро. Отделно компанията има оборотен кредит за стока, в размер на около 500 000 евро. Тези два инструмента са стандартни при развитието на компании от този мащаб. През 2008 г. магазинът вече работи и има пик на оборота.
Сривът на имотния пазар през 2009 г. водят до драстичен спад на оборотите в целия мебелен сектор. В същото време загубите за фирмата от измамата с “Чавдар” ЕАД в Ботевград се отразяват на финансовата стабилност на АРОН. Въпреки това обаче компанията вече се е разрастнала, направени са големи инвестиции, взети са кредити от банки, увеличен е персонала и т.н. Така АРОН има нужда от оборотни средства за зареждане на магазините с нови колекции.
В началото на 2010 г. дружеството има нужда от свеж капитал, който да позволи на бизнеса да се отърси от кризата. Съдружниците решават да използват външно финансиране от някой, който може да осигури такова “на доверие”, тъй като няма да бъде обезпечено с ипотека, а само със “запис на заповед”. Така е осигурен и кредитът от Росен Карадашки, който се съгласява единствено, защото баща му е съдружник във фирмата и иска да помогне. На практика Арон нямат алтернатива, защото предоговаряне на ипотечните кредити би било много трудно или невъзможно, заради големината на усвоените суми, които компанията вече дължи на банките и завишените критерии за кредитиране на банките поради кризата. По това време Росен вече има реализирани дивиденти от бизнес начинанията си и разполага със собствени средства от няколко стотин хиляди евро, с които планира да изплати ипотеките на къщата и апартамента си (ипотекирани през 2007 г. за близо 400 000 евро). Вместо това Росен решава да помогне на баща си да изправи на крака фамилната компания и дава 460 000 евро заем.
Манипулациите: В медийни публикации се твърди, че Генчев не е подписвал договор за заем, че той е фалшив или даже не съществува.
Договорът за заем е сключен именно с Константин Генчев като представител на Арон Груп ООД. Генчев получава и парите по заема в брой при подписването на договора. По-късно Генчев не дава отчет къде са отишли парите и как са разходвани като при превземане на дружеството отрича да има заем. Тиражира пред медии измислен опит за финансово ограбване на фирмата като тенденциозно премълчава или отрича факта той да е разписал документите по заема. Проведената графологична експертиза обаче ясно показва и доказва, че договорът за заем и запис на заповед към него, с които Генчев е задължил Арон Груп ООД, са подписани именно от него.
От своя страна, Росен Карадашки печели всички дела в съда, като правата му на кредитор са признати. Делата в съда са активирани след като Росен Карадашки осъзнава, че дадените от него в заем пари няма да му се върнат, а семейството му все по-често бива “канено” да напусне фирмите „Арон“.
Генчев и обкръжението му подава и сигнали към МВР по повод твърденията си, че такъв заем няма, но е факт, че органите на полицията прекратяват проверките по сигнали в подобна посока като неоснователни.
Сумата, която съдия изпълнител трябва да събере по този заем, вече е над 1 700 000, заради наказателните лихви, съдебните разноски и годините забава.
