Едва ли някой в България е очаквал новина от България да е водещата на първите страници и дори да е по-важна от тази за годишното обръщение на кралица Елизабет Втора по някои от най-многотиражните издание във Великобритания. Но това е факт и се дължи на 50-ина български футболни хулигани (те самите са се отбелязали като такива на тениски и шапки), оставени да получат своите 20 минути „слава“ на мача България-Англия на национални стадион „Васил Левски“ в понеделник.
За няма и 20 часа историята бързо ескалира от остри реакции от футболната асоциация на Англия до намеса на премиера Борис Джонсън, писмо от спортния министър Найджъл Адамс до УЕФА, осъдителна декларация на отговарящата за спорта в опозиционната Лейбъристка партия Розена Алин-Кан и намесата на финансирани от професионалния футбол в Англия организации за борба с расизма и дискриминацията. Накрая и последвалата оставка на несменяемият 15 години като президент на БФС Борислав Михайлов зае челно място на спортните сайтове.
Историите за нацистките „поздрави“, маскираните лица и тениските, подиграващи се с кампанията Respect на УЕФА за борба с расизма не се нуждаеха от перразказване – достатъчни баха само кадрите от София. Те засенчиха обидния за домакините резултат 0:6 и изпълниха водещите места на новинарските сайтове във Великобритания още преди да е свършил мачът. След края му имаше продължителни репортажи и интервюта и по международния канал на Си Ен Ен.
Мнозина в България се нахвърлиха да обвиняват „британската преса“ в някакъв заговор и чиста антибългарска измислица, други разпространяват снимки от сектора с британските фенове с въпроси „А защо няма негри сред тях“ (но не обръщат внимание, че там никой не се маскирал и не се декларира като последовател на Адолф Хитлер), трети питат защо британските медии не пишели за „убития“ от самите британски хулигани техен фен (което също не е вярно – има достатъчно писано, просто никой официално в България не е описал да има такива обстоятелства).
Има и заглавия, откровено обидни за българите като „Лъвовете 6, животните 0“, но темата за расизма в София заема цели секции от сайтовете на сериозни издания като „Дейли Телеграф“ или „Гардиън“. Не едно издание разказва и за реакциите на българи като вратаря Пламен Илиев, който казва, че не е чул расистки подвиквания и че англичаните „малко преиграха“ и че английските фенове също са подвиквали и са освиркали българския химн.
Други още снощи похвалиха капитана Ивелин Попов за усилията му още в почивката да отиде до трибуните и да разговаря с публиката и стюардите, от които се очаква да контролират ситуацията. „Всички страдаме от такова поведение. Мислите ли, че чуждестранен играм ще иска да дойде да играе в България след случилото се снощи? Расизмът е световен проблем, който трябва да бъде заличен. Всички сме хора, независимо от цвета на кожата си“, цитира думите му днес „Гардиън“.
Но дори кореспондентът на изданието за мача в София написа, че срамните сцени задълго ще останат в спортната история, макар че не устоя на изкушението да напомни, че България е била съюзник на Третия райх.
„Добре дошли в новия свят. Пристигнахме за футболен мач. Получихме жалка случка в една жалка нощ на жалък стадион срещу жалка съпротива, изиграна на жалкия фон от обиди и злоба. Към края всичко това изобщо не приличаше на спортно събитие. Приличаше на открита рана, обида за основната идея представители на две страни да си разменят флагчета на терена, а стадионът се преобрази в кладенец, пълен с отрова“, написа Барни Роуни.
„След мача се виждаха български журналисти да се смеят и шегуват, да приветстват това ужасяващо шоу без срам или съжаление, а сянаш става дума за някакво леко неразбирателство.“
„Само санкции от УЕФА не стигат. Не би трябвало вече да се иска от никоя друга европейска страна да играе в София. Заключете вратите на стадиона. Нека пластмасовите седалки се топят и бетонът да се напука.“
Ето част от страниците на печатните издания и спортните интернет сайтове на водещи издания:
