Разговорът по отношение на килограмите е деликатна тема, когато се касае за консултация между лекар и пациент. По-голямата част от пациентите с наднормено тегло биват посрещани още на прага на лекарския кабинет с думите:
„Трябва да отслабнете!“ „О, ти си директно за операция!“ „Заради килограмите сте в това състояние!“ „Вижте се, с тези килограми как искате да сте?!“ „Не ми харесвате хич с тези килограми!“
Пациентите, чувайки това за себе си от позицията на авторитета на лекаря, остават с чувство за неразбиране, обида и заклеймяване от медицинската професия, което поражда у тях трайно впечатление, че единственото, което виждат у тях е размерът, формата на тялото и килограмите им.
Ако погледнем в обществото и се огледаме добре, ние виждаме как хората с наднормено тегло биват повод за осмиване, подигравки, физическо и психологическо неглижиране, което води до дискриминация. Често на тях се гледа като на ниско интелигентни, лакоми и мързеливи, което не винаги кореспондира с обективната действителност.
Според американско проучване, проведено от екипа на професор Кимбърли Гудзун от медицинския университет „Джонс Хопкинс“ в гр. Балтимор, е установено, че общопрактикуващите лекари се отнасят значително по-добре към слабите пациенти, отколкото към тези с тегло над нормата.
Учените, участвали в изследването, са установили, че личните лекари не се отнасят по-малко професионално към пациентите с наднормено тегло, когато става дума за диагнозата и лечението им. Но начинът на общуване с тях се откроява значително от този с по-слабите пациенти.
Проучването сочи, че при отсъствие на емпатия между лекуващ лекар и пациент намалява ефективността на медицинските съвети. Според д-р Гудзун, когато лекарите изразят повече съчувствие, пациентите по-стриктно спазват лекарските препоръки за здравословна корекция в начина им на живот.
Когато лекарят подходи с емпатично общуване и успее да предразположи пациента, тогава се получава здрава и успешна връзка между лекар и пациент, а това води до по-силна лична ангажираност от страна на пациента към лечението.
От психологическа гледна точка, най-подходящият начин за изграждане на емпатично общуване между лекар и пациент, е да се помогне на другия да се почувства разбран и приет. Емпатичното отношението на лекаря е форма на израз на загриженост и хуманност към пациента. Ето защо, повдигането на въпроса за килограмите изисква адекватна и деликатна преценка – кога, как и какво да се каже на пациент с наднормено тегло.
Ключов момент в темата за килограмите, е когато пациентът е споделил за своите здравословни неразположения – това могат да бъдат симптоми на задух, болки в стави, диабет и други социалнозначими заболявания. Когато пациентът е споделил своите симптоми и оплаквания, именно тогава е точният момент, в който да му бъде насочено вниманието към промяна в режима на хранене и редуциране на теглото.
В повечето случаи подходът на медиците не е правилен, тъй като зад наднорменото тегло на пациент често се крие хранително или тревожно-депресивно разстройствo. Голяма част от засегнатите са опитвали различни видове диети и програми, но не са постигнали успех, не защото не го желаят, а защото някъде, някога, дълбоко вътре в тях е имало или има нерешен емоционален конфликт, или травмиращо събитие, което ги връща назад в лабиринта на собственият им омагьосан кръг. Често този тип пациенти са жертви на йо-йо ефекта при диетите, което пряко се отразява, както на биохимичните процеси в организма, така и на психичното здраве и благополучие.
Когато лекарят подходи с емпатия и положително отношение към пациента, и се възползва от постигнатата доверителна връзка лекар-пациент, то би могъл да направи стъпка към консултиране на пациента за редуциране на телесното тегло и промяна в хранителните и двигателни навици.
Например:
На пациента да му бъде споделено под формата на въпрос:
„Знаете ли, че наднорменото тегло е една от причините за повишеното кръвно налягане при вас?“
Този подход е по-приемлив за пациента, тъй като свързва пряко теглото с конкретен здравен проблем. По този начин човек осъзнава, че за да подобри здравните си показатели, е необходимо да постъпи с лична ангажираност и съдействие към терапията.
Важно е да се има предвид, че начинът на повдигане на въпроса определя доколко успешен ще бъде човек в отслабването. Каквото чуе пациентът, това и ще изпълни! Ако информацията му бъде сведена в разбираем за него стил, с нужното уважение и емпатия, то шансът в успешното лечение нараства многократно. Пациентът е приел съвета, почувствал е разбиране от страна на лекаря и това го мотивира да се справи със здравословния си проблем.
Автор: Психолог Стоян Петров
Снимка: flickr.com
