Пациентската история е на Славянка Мундрова- Неделчева от София.
Operatio Halluci Valgi, или как се вкарах в приключение.
И така, най-напред да разсея една заблуда. Кокалчетата на краката не са „зестра“ само на кокетките, които от рано сутрин тичат с остроноси обувки на високи токове. Не при всички тези дами стъпалата стават като лопати. Елегантните крачета си спечелват кокалчета и когато се занимават с иначе изящното изкуство на балета.
Първичната причина за появата на кокалчета е слаба костна система и произтичащо от този факт спадане на свода на стъпалото. Това пък води до разместване на костите на стъпалото; точката, където пада тежестта на тялото, се измества и това се отразява по-нататък върху цялата костна система.
Аз се сдобих с кокалчета – медицинското им име е халукс валгус – още като дете. В пети или шести клас, като се преобувахме за физическо в класната стая, един съученик ми видя краката, взе да се хили и да вика: „Ей, вижте я тая кви крака има!“ Е, кви да имам?! При обусловен от костната ми структура дюстабан това беше логичната последица.
Въпреки красиво звучащото си име халуксите не са приятен аксесоар. Първо, трудно си намираш достатъчно широки обувки. Второ, късаш чорапи и обувки ненормално бързо, защото не стъпваш нормално. Трето, жал ти е да си купиш красиви обувки, като знаеш на какво ще заприличат след по-малко от месец носене.
Реших да изпъдя едното кокалче преди 35 години. Операцията беше успешна. Може би не трябваше да чакам толкова, а да махна другото на следващата година, но… В крайна сметка се реших сега. При умора от повече ходене ме заболяваше не оперираният крак, както е нормално да се предположи, а другият – „здравият“. Затова след обстойно проучване отидох в болница „Вита „ и казах: „Искам да се оперирам.“
Отсега нататък ще виря нос – в операцията ми е участвал професор Пинторе, създателят на метода, по който съм оперирана, и той е асистирал на своя български ученик д-р Чанков. Казвам „участвал“, защото за самата операция не знам нищо. Вдишах три пъти от маската и като се събудих, си бях в стаята, вече оперирана. Завита с две юрганчета, защото в операционната съм тракала зъби от студ (по-късно разбрах, че се дължи на упойката).
И професорът не само е участвал в моята операция, но и в неделя лично ми смени превръзката, за да не нарушава почивния ден на д-р Чанков. Е, кажете сега – не съм ли съвсем автентична ВИП-ка . Хубав беше хотелът, пошегувах се със сестрата на сбогуване. И храната добра (имат чудесен кетъринг). Но все пак е добре човек да попада в такъв вид хотели само в краен случай.
И докато напусках сградата на болницата , си повтарях: „Само ако можеше във всички болници в България да е като в тази!“
