На снимката: космическият кораб „Старлайнър“ след успешното си завръщане на Земята вчера. Photo credit : NASA/Bill Ingalls
23 декември 2019 г. 10:22 ч.
Светослав Александров. Българинът разбира от всичко – най-вече от футбол, жени и политика. И от космически кораби разбира! Затова не е чудно, че мнозина се вживяха в ролята на анализатори и се изказаха от позицията си на висши разбирачи относно новите пилотирани кораби на САЩ. Разбира се, голяма част от тези разбирачи са западнофоби и са политически мотивирани да очернят всичко що иде от западния свят.
През 2019-та година станахме свидетели на три изстрелвания на новосъздадените пилотирани кораби в тестов (безпилотен) режим. Едно беше на СпейсЕкс и две бяха на Боинг. И докато мнозина се изказват категорично за способността на САЩ да създава космически кораби, те забравят, че тези първи три полета бяха тестови. С акцент върху думичката тестови. Да постигнеш 100%-ов успех на първото или второто изстрелване на нов космически кораб е истинско чудо – защото до този момент той никога не е бил в космоса и колкото и добри да са компютърните модели, все още не разполагаш с реални данни. В този ред на мисли – единият полет на „Крю Драгън“ и двата на „Старлайнър“ завършиха доста прилично и бяха отчетени много постижения. В тази статия ще сравним тестовите полети на „Крю Драгън“ и „Старлайнър“ с предишните тестови полети на новосъздадени космически кораби.
Да вземем например проекта „Мъркюри“, в рамките на който НАСА създава първите си пилотирани космически кораби. Първият тестов полет на 21-ви август 1959-та година завършва с пълен провал, а при следващите три – на 9-ти септември, 4-ти октомври и 4-ти ноември е отчетен само частичен успех. Пълен успех е постигнат чак на петия полет, на 4-ти декември – това е мисията „Литъл Джоу 2“, когато до ръба на космоса е изпратена маймуната Сам.
Аналогична е историята на пилотираната програма на СССР „Восток“. Изстрелването на „Корабл-Спутник 1“ на 15-ти май 1960 е частичен успех, на 28-ми юли имаме пълен провал на мисия, която не получава официално име – тогава загиват кучетата Барс и Лисичка. И накрая на 19-ти август имаме успешна мисия, която е кръстена „Корабл-Спутник 2“ с Белка и Стрелка – този път кучетата се завръщат на Земята. Четвъртият полет е отново частичен провал – „Корабл-Спутник 3“, на 1-ви декември 1960-та, тогава умират кучетата Пчолка и Мушка. На 22-ри декември имаме пълен провал и чак през 1961-ва година, съответно на 9-ти и 25-ти март, са отбелязани два поредни успеха. Те проправят път към полета на Гагарин.
Ранната разработка на корабите „Аполо“ и „Союз“ е трагична, защото тя е свързана с първите смъртни случаи на екипаж. На 26-ти февруари 1966-та година е изстреляна мисията „AS-201“ с първия функционален кораб „Аполо“ с команден и сервизен модул. Мисията е частичен успех – двигателят на сервизния модул работи само за 80 секунди поради замърсяване на горивната камера с хелий. Настъпва авария и на електрическата система, която води до загуба на контрол при навлизане в атмосферата. Следват два безпилотни успеха по-късно през 66-та, но накрая знаем какво се случва на 21-ви февруари 67-ма, по време на подготовката на мисията „AS-204“ (прекръстена официално на „Аполо 1“ след трагедията). Върджил „Гъс“ Грисъм, Ед Уайт и Роджър Чафи загиват мъчително след пожар в капсулата.
Всички знаем и за трагичната история на кораба „Союз 1“ със смъртта на космонавта Владимир Комаров поради отказ на парашутната система на 24-ти април 1967-ма. Комаров е изстрелян с космически кораб, който не е завършил успешно безпилотната си тестова програма. Към момента на подготовката на неговия кораб инженерите се борят с над 200 проблема, но те са игнорирани от политическия елит – СССР не са изстрелвали космонавт в орбита от 65-та година, когато е полетът на „Восход 2“ с Беляев и Леонов. Говори се, че Комаров е бил наясно с проблемите на неговия кораб, но не е желаел да откаже назначението на мисията, дори и с риск да не се върне на Земята – тъй като неговият дубльор е бил Гагарин. Но фактите са факти – „Союз 1“ излита без предходните тестови полети да са завършили с успех – при „Космос 133“ през ноември 66-та отказва системата за контрол на височината, при „Космос 140“ през февруари 67-ма корабът навлиза в атмосферата под толкова стръмен ъгъл, че горещата плазма прогаря дупка в топлинния щит.
Фактически космическият кораб „Союз“ е стабилизиран чак след дългогодишна експлоатация и още една трагедия („Союз 11“, 1971-ва година). Но и при предишни полети на кораба „Союз“, дори и с успешни завръщания, са били отчитани множество аномалии – например при мисията „Союз 5“, когато се завръща на Земята, имаме неразделяне на сервизния модул, оплитане на парашутните върви и провал на ретроракетите. Космонавтът Волинов оцелява на косъм с няколко счупени зъба. И по-нататък има проблеми, да не забравяме, че и българският космонавт Георги Иванов се спасява по чудо след провал на бордовия двигател. Днес, когато се смеем на космическите кораби „Союз“ заради неочакваните пробойни в корпуса, или когато се смущаваме поради проваленото изстрелване през октомври 2018-та, то не е защото „Союз“-ите са лоши кораби. Напротив – това са добри кораби! И след дългогодишна експлоатация от тях се ОЧАКВА да работят нормално и без засечки! И когато това не се случва, говорим за криза в космонавтиката и за спад в качеството на работа.
Изстрелването на совалката „Колумбия“ на 12-ти април 1981-ва година е паметен момент за космонавтиката – за пръв път космически кораб излита с хора на борда (астронавтите Джон Йънг и Робърт Крипън) без изобщо да е имало тестов безпилотен полет преди това. Мисията завършва успешно и астронавтите се завръщат на Земята, но са отчетени над 70 аномалии – включващи и увреждането на топлинния щит на совалката. Истинско чудо е, че Йънг и Крипън се завръщат живи – но игнорирането на проблемите със совалката не може да продължи дълго и всички знаем какво се случва в дългосрочен план…
Как се вписват полетите на „Крю Драгън“ и „Старлайнър“ през 2019-та година? Както казах, това са тестови полети. За пръв път в историята на космонавтиката е предвидено изцяло нов космически кораб за пилотирани нужди да се скачва с Международната космическа станция още от първия си космически полет. Отново повтарям: за пръв път! Обикновено дебютните космически полети представляват просто изпращане на кораба в космоса, за да се провери какво е неговото поведение, за да се съберат данни и да се отчете каква е неговата работоспособност.
И фактите са следните: да, „Крю Драгън“ е единственият, който лети перфектно и се скачва с МКС безпроблемно. При него е отчетена авария на капсулата едва след кацането, след допълнителни тестове (т.е. не по време на космическа мисия). Но фактите са си факти – при нито един от трите полета, проведени през 2019-та година, няма загуба на космически кораб. „Крю Драгън“ каца успешно след единствената си мисия тази година. И „Старлайнър“ каца успешно след двете си мисии – през ноември, когато са тествани аварийните системи, и сега през декември. Нямаме загуба на космически кораб. Утвърдено е, че и при „Крю Драгън“ и при „Старлайнър“, ако имаше астронавти на борда, те щяха да излетят и да се завърнат успешно.
На фона на това дребните заяждания, че през ноември един от парашутите на „Старлайнър“ не се е разтворил, или че през декември не се е скачил с МКС, издава дълбоко невежество. Да, ние може да критикуваме Боинг, че компанията има лошо лидерство и систематични проблеми в ръководните органи (които се отразяват на качеството на работата). Можем да отчетем, че недобре вързания парашут през ноември или неправилно настроения часовник през декември са елементарни грешки, които е трябвало да бъдат отчетени навреме. Но е факт – дребни грешки се допускат в космонавтиката постоянно, и те провалят цели мисии. Виждали сме го и при една аномалия на „Ариана 5“ наскоро, а за руските полети – да не говорим. А когато говорим за първите полети на нови пилотирани космически кораби – ами, когато говорим за толкова много нови неща, да недогледаш нещо преди тест … е нормално. В бъдеще, когато „Крю Драгън“ и „Старлайнър“ отчетат множество мисии, СпейсЕкс и Боинг ще стават все по-добри – с натрупването на опит.
В този ред на мисли, ако бях на мястото на пишман анализаторите, щях да се срамувам, че очерням западната космонавтика заради това, че не всичко при един пръв тестов (ТЕСТОВ!) полет не всичко минава нормално. Нямам търпение да видя как същите тези пишман анализатори ще реагират, когато „Орел“ („Федерация“) полети. Съдейки по постоянните отлагания на този проект обаче, май доста ще си почакаме…
https://www.space-bg.org/
https://www.cosmos.1.bg/
