Мъдреците , наречени още молари , представляват четири зъба, разположени по един зад всички останали. Те поникват обичайно в края на пубертета до 20 години.
Тъй, че след поникването им човек има в устата си 32 зъба.
Смята се, че мъдреците са се развили по време на първобитните хора с цел човек да има по – голяма дъвкателна повърхност и по – лесно да разкъсва жилавата сурова храна.
В днешно време, тъй като преобладава меката и рафинирана храна челюстите са се стеснили и при много хора липсват зародиши на мъдреци.
Мъдреците могат да пробият нормално и да вземат участие в дъвкателния процес, при условие, че големината и формата на челюстта позволява това. Но ако размерът на челюстната не съответства на големината на зъбите за пробиването на мъдреците не остава достатъчно място. Така те остават задържани (ретинирани) в костта.
Според зъболекарите мъдреците само пречат и създават проблеми и смятат за адекватно ваденето им, дори ако те не създават проблеми. Но от друга страна мъдреците могат да служат за опора при поставянето на мост или зъбна протеза, така че решението за ваденето им трябва да се обмисли внимателно.
Какви проблеми могат да създават мъдреците ?
По време и след поникването си мъдреците могат да създават редица проблеми. Те са свързани с притискането на зъбите от новопоникналия мъдрец или с трудното почистване на крайните зъби. Някои от възможните проблеми са:
3.1. Подуване на околната лигавица
Възпалението на околната лигавица се предизвиква от поникващия мъдрец. Оплакванията при това състояние включват дразнене и зачервяване на венеца или бузата в съседство до зъба.
3.2. Абсцес на околната костна тъкан
Възпалението на околната костна тъкан се нарича още остър периостит. При него клиничната картина е тежка, пациентът е с температура, трудно отварят устата си, а отокът на челюстта е значителен.
3.3. Развитие на кариес на съседния зъб
Развитието на кариес на съседния зъб възниква, когато никнещия мъдрец е под ъгъл спрямо съседния си. Най – често мъдрецът е поникнал частично и е образувал джоб, където се събират хранителни частици и бактерии. Задното положение на мъдреците обуславя трудното им почистване, което е допълнителен фактор за развитието на кариеси.
3.4. Изместване на съседните зъби напред
Абнормално поникване на мъдреца и изместване на съседните зъби напред. Това води до неправилен контакт на горните зъби с долните и промяна в захапката (оклузията).
3.5. Кисти на челюстта
Образуването на кисти може да протече с разрушаване на челюстта. Този проблем крие опасност от спонтанни фрактури на челюстите.
3.6. Разраняване на бузата
Задната част на костта на горната челюст е със сравнително по-мека структура, от тази на срединната и част, така че за никнещият мъдрец е по-лесно да си освободи място към бузата, отколкото да изтика предните зъби още по-напред. Така проминиращият зъб предизвиква постоянно захапване на лигавицата при дъвкателни движения и разраняване на бузата.
