Вредна ли е захарта в сладките храни за онкоболните? (Част 2)

1
145
Добави коментар
Cancer.bg
Cancer.bg

Част 2
Продъление на Първа част…

Вредна ли е захарта в сладките храни за онкоболните? (Част 1)

 

Конкретно захарозата е комбинация от глюкоза и фруктоза, която в организма е изключително лесно разградима и в никакъв случай, употребена в нормални количества  не вреди.

Захарта е въглехидрат, от който организма има нужда, за да изпълнява и покрива свойте енергиийни нужди.

Сама по себе си тя няма как да бъде вредна,  употребявана в умерени количества. При разглеждането на проблема за захарта и нейното вредно въздействие, трябва да отбележим още един много важен факт.

Съвременния живот в западния тип общество, все повече се характеризира с обездвижване и извънредно голям прием на сладки храни, а понякога и добавки. Те не са  забранени, но в комбинация с обездвижване водят до затлъстяване, което се смята за една от причните за развитието на някой видове рак, като този на хранопровода.

Така индиректно захарта, може да бъде прикрепена към опасните фактори спомагащи за развитието на рак. Това е още един аспект от генералния въпрос: Вредна ли е захарта?

Комбинациите, разбира се могат да бъдат различни. Захар в комбинация е тютюнопушене или захар в комбинация с употреба на алкохол.

Трябва да се отбележи, че са провеждани различни епидимиологични проучвания сред ограничен брой пациенти и при това само с определен вид рак. Това все пак са малки извадки от огромното море от пациенти със същата онкологична диагноза. Например, правени са подобни изледвания дали има някаква зависимост между развитието на рак на гърдата сред пациентки в Италия.

То е доказало, че пациентките употребяващи захар в по-големи количества са с 12% по предразположени към развитието на  рак на гърдата. Обърнете внимание, че тук става въпрос само за пациентки с рак на гърдата.

Пациентите с рак на гърdата са епидимиологични голям брой, и са подходящи да се тества една подобна хипотеза за влиянието на захарта върху организма. Има обаче и други видове рак, макар и не толкова разпространени, при които за съжаление е много по-трудно да се съберат достатъчно пациенти, които да тестват хипотезата за захарта. Тези изводи само по-себе си ни водят до това, че няма как към днешна дата да твърдим, че захарта е вредна сама по себе си.

Аспектите ѝ могат да бъдат много! Захар при пациенти без онкологична диагноза. Захар за употреба при вече диагностицирани пациенти и т.н.

Заключение

Когато някой търси информация за това дали захарта е добре да обърне внимание на сериозната научна литература в специализираните интернет сайтове за това.

Те показват рeзултати базирани на доказателства. Всичко останало е спекулация и лично мнение, изградено върху неконтролирана група от хора.

Ето и някой бързи отговори:

Консумират ли раковите клетки захар?
Да, както и всяка друга клетка във Вашия организъм.

Консумират ли повече захар от другите клетки?
Раковите клетки консумират повече захар от фибробластите и по-малко от мозъчните клетки.

Ще влошили яденето на захар състоянито ми?

Не! Въпреки, че изследванията показват, че раковите клетки консумират повече захар (глюкоза) от нормалните клетки, нито едно изследване не е показало, че
консумацията на захар ще влоши рака Ви или че, ако спрете да ядете захар, вашият рак ще се свие и ще изчезне. Въпреки това, диета с високо съдържание на захар
може да допринесе за наддаването Ви на тегло, а затлъстяването, както видяхме по-горе е свързано с повишен риск от развитие на няколко вида рак.

Причиняват ли изкуствените подсладители рак?

Не! Отново няма категорични данни дали изкуствените посладители причиняват рак.

Източник на информация:

1.https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3494407/
2.https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/29801420
3.https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3746332/
4.https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/9806115
5.https://academic.oup.com/ajcn/article/99/5/1077/4577396
6.https://www.cancer.gov/about-cancer/causes-prevention/risk/myths
7.https://www.mskcc.org/blog/no-sugar-no-cancer-look-evidence
8.https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/30590448