На 17 януари се навършват 40 дни от блажената кончина на Стареца Ефрем Мораитис, Филотейски и Аризонски (1928 – 2019). След като изпълни блестящо поръчението на св. Кинотис да въздигне духовно манастира Филотей и още други няколко манастира на Света Гора Атон, преди около 30 години той замина за Америка, за да изпълни послушанието си към Божията Майка – да основава православни манастири в Америка.
Говореше се, че преди да си замине от нас, той трябва да основе 20 манастира зад океана, но те май станаха повече. Главният от тях е манастирът „Преподобни Антоний Велики“ в пустинята Аризона.
Старецът Ефрем не е вече на земята, но словата и наставленията му остават да ни ръководят по пътя на спасението.
+ + +
„Мнозина християни се стремят да отидат на река Йордан и да се умият в нея. Но колкото и пъти да се изкъпем в Йордан, колкото и бутилки светена вода да изпием, ако не се покаем, няма да се спасим. Йордан е до нас. Това е покаянието“.
+ + +
„Както се говори в песнопенията на заупокойната служба и поученията на светите отци, в този страшен час идват бесове, насаждат страх, плашат,заплашват и довеждат човека до отчаяние. Те се стараят да хвърлят душата в отчаяние, тъй че да не се надява на спасение, а Бога представят като страшен и немилосъден.
Какво внушават те в този момент, знаят само самите бесове и тези, на които те казват това (…). Само от едното им появяване душата губи самообладание, става неспособна да отговаря. И какво да каже?! От кого да очаква помощ? Душата тук остава сама със себе си, защото няма връзка с близките си, и желаещите да ѝ помогнат нямат възможност да го направят.
Утешение идва само когато на помощ на душата дойдат Божиите ангели, нашите по-старши братя. Към тях душата обръща погледа си, крещейки колкото сила има и молейки за помощ: „Спасете ме, избавете ме от бесовете!“ Разбира се, присъствието на ангелите внася мъжество, но истинската увереност и надежда за избавление идват, първо, от упованието на Бога, и второ – от чистата съвест“.
+ + +
„Мъчениците от различни временаса запечатали Православиетос честната си кръв; цялото свещено воинство от милиони герои и изповедници, мъже, жени и деца. Започвайки с арените на римските театри и завършвайки със съветските лагери, те доказали, че християнството не е просто теория, а истина и живот; най-прекрасният вид героизъм, победа над жестокостта и грубата сила, тържество и царство на Духа“.
+ + +
„Православието– това е (…) великата идея на нашия народ, златната надежда за нашето спасение и нашата похвала в Христа. Нека да го проповядваме с мъжество и героизъм, като истински потомци на великите герои на Православието“.
+ + +
„Рече безумец в сърцето си: няма Бог“. Кой е казал, че няма Бог? Безумният. Безумец е този, у когото разсъдъкът работи зле, който има нездрав ум. Само по тази причина всъщност човек може да каже, че няма Бог. Най-голямата глупост, която може да произнесе един човек – това е да каже, че няма Бог. Бог продължава да живее в него, в душата му, но самият той става чужд на Бога, с Когото сега няма никаква връзка. Дяволът и грехът са издигнали стена на разделението и разногласието“.
+ + +
„Зимата донася сняг, той покрива зелената трева, но тя не изсъхвапод снега, а се запазва до пролетта. През пролетта снегът се стопява и тревата отново започва да се зеленее. Същото става и в духовния живот. Зимата на изкушенията и житейските грижи охладжат ревността. Всяко събрание, което цели да се разпространява Словото Божие, оживява духовното израстване, тоест ревността за подвига в името на спасението, в името на придобиване на Царството Божие“.
+ + +
„Човекът е поставен за цар на творението, но венецът му е сплетен от тръни. Понякога животът му върви като песен и радостна симфония, но по-често се случва този път да е като безкраен печален траурен марш“.
+ + +
„Аз действително почувствах, че си отивам, и усетих присъствието на Съдията, реалността на ада, вечността; това беше състояние, което не мога да опиша с думи. (…) очите на душата ни са затворени и ние не чувстваме нищо от онова, което ни предстои; не чувстваме – това не означава, че не вярваме. На теория всичко разбираме, но сърцето ни си остава безучастно. А защо е безучастно? Защото, може да не е цялото, но поне част от него си остава нечиста, затова и не чувстваме. Не сме положили достатъчно усилия, не сме претърпели болка, за да се изцелим от егоизма“.
+ + +
„При възкресениета на мъртвите телата, които са били погребани и са се разпаднали на съставните си части, отново ще се съберат духовно. И ще бъдат грабнати, за „да срещнат Господа във въздуха“ (1Сол. 4:17)“
+ + +
„Иисус Христос е същият вчера, днес и вовеки“ – говори свети апостол Павел. Нека се подвизаваме и да внимаваме да творим и през деня Иисусовата молитва, който може – на ум, а новоначалният нека по-добре да я произнася на глас. Нека всеки да изпълнява послушанието си така, сякаш служи на Самия Бог и на ангелите. Ангелите са наши братя“.
+ + +
„Нека жените да се молят за своите мъже и за децата си, а мъжете – за жените и децата си, децата пък – за родителите си. Така взаимно да си помагат един на друг с молитва“.
+ + +
„Пресвета Богородица приела в утробата си Богочовека – Сина и Словото Божие, Който възприел от нея човешката природа и я съединил с Божественото Си естество в Своята ипостас. Христос я приема на Небесата изцяло, с душа и тяло. Божията Майка, приемайки Богочовека Христос в своята утроба, станалапо-широка от Небесата (Ширшая Небес)“.
+ + +
„Да плачем и за нашите грехове, и за греховете на другите хора. Някой човек е съгрешил? Не го съди; по-добре да се каже: не го осъждай. Плачи за неговото падение; отнеси се към него така, сякаш това е твоето собствено падение. Ние всички сме „членове един на друг“. Другият човек е член на тялото, което е едно с теб, член на тялото Христово. Плачи за другия, както е плакал апостол Павел, говорейки: „не преставах със сълзи да поучавам всекиго едного от вас“.
+ + +
„Православието представлява чудно съчетаване на догмата и нравствеността, на съзерцанието и действието. Православието е още това, което официално са определили Съборите, благодатните събрания на християните от всички краища на света. На тях богоносните отци, „съчетавайки цялата наука за душата и под ръководството на Светия Дух“, са дали определения на най-насъщните въпроси, обхващащи духовния живот на човека“.
+ + +
„Премъдрият Соломон казва, че е по-добре човек да падне от високо, отколкото да падне от невъздържание на езика. Какво само не прави езикът. Давид дори казва, че езикът е като отворен гроб“.
+ + +
„Ние сме недостойни да бъдем чути, защото нашият дълг пред Бога е твърде голям – сами носим своето осъждане в себе си и не сме свободни. Но тук е важно друго. Тук има значение любовта, и Бог поради Своята любов, без да гледа на недостойнството на нашата душа, ще помилва тези, за които се молим“.
+ + +
„Нищо случайно няма на земята. Нищо не се случва без Божия Промисъл.“
+ + +
„Гордостта и егоизмът са тежки, хронични болести. Два големи недъга, с които е оковано сърцето на всеки човек, голям или малък, и които всекидневно и ежечасно ни причиняват големи страдания“.
+ + +
„Какво си ти? Нищо. Дори не си червей, нищо не си. Когато благодатта дойде при човека, тя го превръща в бог. Когато благодатта напусне човека, тогава той е готов да приеме всяка ерес, да извърши всякакво престъпление, тогава той е готов за ада. Всичко зависи от Божията благодат. Но и благодатта изисква от човека да изпълни определени условия, за да дойде при него и да се посели в него“.
+ + +
„У Бога съществуват хиляди начини да ти покаже Своята любов. Христос може да обърне нещастието в мелодична песен на славословието. „Плачът ви ще се обърне на радост“ – казва Господ“
+ + +
„Възлюби мълчанието, раждащо всички добродетели и ограждащо душата, за да не се приближи към нея дяволското зло.“
+ + +
„Някой трябва да ви каже, че не живеете нито в сън, нито в кошмар. Вие живеете в една ужасна реалност, която все повече и повече се влошава…“
+ + +
„Светиите от последните времена ще се прославят с изповедничество, когато изповядват Христос за истински Бог, „дошъл в Плът“.
+ + +
„Нека всеки сам да разсъди и да разбере, че всичко човешко е суета, и че в действителност нашият живот е сън и мечта. Ако той е сън, тогава да се постараем да не се грижим толкова за него, но нека всеки да се старае да се погрижи за изправлението на собствената си съвест: да направи така, че тя да не го изобличава, да се чува гласът ѝ; тогава смъртта, каквато и да е тя, никога няма да застигне човека неподготвен“.
(Следва)
