На снимката: руски свещеник освещава пилотирана космическа ракета „Союз-ФГ“. Photo credit : NASA/Bill Ingalls
10 февруари 2020 г. 17:35 ч.
Светослав Александров. Роскосмос е на кръстопът, пише основателят на проекта „Открит космос“ и космически анализатор Виталий Егоров. Ето материала, представен от Егоров и преведен на български:
И така, Роскосмос е на кръстопът. От една страна държавата не обещава да повиши финансирането на космическия отрасъл. От друга страна предишните чуждестранни клиенти си тръгват – американските астронавти се готвят да се преместят в собствените си кораби, комерсиалните клиенти вече се прехвърлиха от руската ракета „Протон“ на американската „Фолкън 9“, заместителят на руския двигател „РД-180“ е вече в етап на изпитания, французите подготвят за изстрелване „Ариана 6“ – ракетата-конкурент на „Союз-СТ“. Последният голям договор със спътниковия оператор УанУеб едва сега навлиза в активната си фаза, а самият клиент изпитва проблеми с доверието на инвеститорите и отлага насрочените изстрелвания. На фона на всичко това се натрупват политически фактори – например забраната на Пентагона за изстрелването на комерсиални спътници на руски ракети.
Всеки, който оценява трезво състоянието на нашия космически отрасъл, разбира, че ситуацията се променя кардинално. Все още можете да иронизирате авариите на американските кораби, но времето, което остава за шеги, е малко. Сметката вече не е за години, а за месеци. Ако се запази текущото ниво на държавно финансиране, нашата космонавтика е застрашена от бавен разпад, загуба на компетенция и също така преход – от производство към решаването на земни задачи.
Роскосмос се опитва да спаси положението, като ще изстрелва „туристи“ от Турция и ОАЕ. Усърдието на ръководителя Дмитрий Рогозин относно предлагането на тази услуга на международната сцена заслужава уважение, но тези успехи не са способни да покрият дори една четвърт от финансовата черна дупка след като американците ни напуснат.
Единственото реално спасение, което Роскосмос вижда за себе си, е многократно увеличение на държавното финансиране. Нашата космонавтика се нуждае от 1.5 пъти повече средства, за да може да си стои на краката и да си отдъхва от постоянните реорганизации и оптимизации – и това е просто за да изпълни федералната космическа програма до 2024-та година, която включва справянето с дълговете на ГКНПЦ „Хруничев“, завършването на руския сегмент на МКС, изстрелването на три апарата до Луната и привършването на полетните изпитания на ракетите „Ангара“. А за да може изобщо да започне някакво развитие, са нужни два пъти повече пари – за да се направи нов космически кораб, ново семейство ракети, да се дострои Восточний, да започне оборудването на спътниците с руски електронни компоненти и да се пристъпи към нов етап от фундаментални научни изследвания със съвременни задачи – не просто тези, които датират още от 80-те и 90-те години. Но всичко това е в мечтите на представителите на нашата космическа индустрия – там се намират и тези мечти за възраждането на „Буран“, обитаема база на Луната и полет до Марс.
Държавата не разполага с пари за реализацията на тези мечти, защото и в другите ведомства също има мечтатели. Космонавтиката на Русия не може да расте по-бързо от икономиката, ако не се стигне до нещо радикално ново и важно не само за Роскосмос, но и за цялата страна. През последните години бяха инициирани цели три мащабни проекта в Роскосмос: пилотирана лунна програма, глобална мрежа за нискоорбитален спътников интернет „Ефир“ и многофункционална спътникова система „Сфера“.
Относно тежестта на лунната програма и „Ефир“
Относно лунния държавен договор, Рогозин почти повярва в теорията на лунния заговор – така се появи надеждата да се озове първи на Луната. Даже поздравът по случай 50-годишнината от първото кацане на човек на Луната от името на Роскосмос бе написано на такъв език, че бе непонятно дали това се отнася за полет до Луната или за фалшификация в Холивуд. Само че президентът Владимир Путин неколкократно заяви публично, че не се съмнява в реалността на програмата „Аполо“. Наскоро предварителният проект за свръхтежката ракета бе отново преустановен заради недостатъчна обосновка. Съгласно някои оценки, лунната програма ще струва на Русия между 0.7 и 1.5 трилиона рубли, което означава увеличение на бюджета на Роскосмос 1.5-2 пъти. Значението на програмата в представата на Роскосмос е само едно – да се натирят носовете на американците.
Проектът „Ефир“, мрежа от няколкостотин спътника за предоставянето на интернет връзка по целия свят, бе оповестен още по време на предишното ръководство на Роскосмос. За неговата разработка и изстрелвания Роскосмос предложи да бъде привлечено активно извънбюджетно финансиране. В началото бе предложена сума от 300 милиарда рубли. После тя нарасна, но инвеститори не се намериха. Икономическите перспективи на проекта са илюзорни с всеки изминал ден: конкуриращата система на СпейсЕкс е вече в етап на масово производство на спътници и от тях 240 са изстреляни. Вторият конкурент УанУеб проведе първите си полетни изпитания на спътниците и през февруари бяха изстреляни 34 от тях. В етап на разработка са проекти на Амазон, Самсунг и други желаещи, които са много по-успешни от Роскосмос в изкуството да предлагат стоки и услуги на глобалния пазар. По план „Ефир“ трябва да се превърне в глобална услуга и да генерира доходи от чуждестранни инвеститори, но възможностите на Роскосмос да продаде услугата не се увенчаха с успех и нито един от инвеститорите не повярва, че ще има милиони ползватели.
Проектът „Сфера“ е дори по-ефимерен от „Ефир“, макар и да има повече материално изражение, тъй като Роскосмос го счита за първия етап от изстрелването на всички съществуващи невоенни спътници. Съдейки по описанията, над 5000 спътника „Сфера“ ще трябва да правят всичко наведнъж: да снимат Земята, да разпространяват интернет, да изпращат навигационни сигнали като ГЛОНАСС и т.н. Фактически „Сфера“ е програма за обновяване на руската спътникова групировка за граждански цели и преход на спътниковия отрасъл към ново технологично ниво. Но опитът тя да се представи като унифицирана система, която ще доведе до големи ползи за държавата, е профанен. За всяка задача – снимки на Земята, предаване на данни, навигации е нужен отделен апарат, отделен наклон, отделна височина на орбитата, отделна програма на полетите. Уеднаквяването на тези задачи е невъзможно.
Газпром се надява да участва в проекта „Сфера“, но не като инвеститор, а като подрядчик – изготвител на безпрецедентно голямо количество спътници от системата за предаване на данни „Маратон“. Странно е, че Роскосмос се съгласява към такъв отлив на съществена част от потенциалния финансов пай. Роскосмос се опитва да заинтересува Китай с проекта „Сфера“, но реално погледнато нашата космонавтика не може да предложи нищо на източния ни съсед. Китайците почти ни догониха в сферата на ракетните технологии, а по отношение на микроелектрониката отдавна са ни задминали.
„Сфера“ се оценява от порядъка на 1 трилион или повече рубли. Перспективите на проекта са мрачни, дори и да са по-реални от полетите до Луната. Във всеки случай Роскосмос ще се принуди да обнови спътниковите си групировки съгласно предходната програма и сериозно количество пари ще бъдат осигурени, дори и да не се използва названието „Сфера“. Главният проблем със „Сфера“ е същият като лунната програма – не е ясно защо Русия се нуждае от това. В презентациите си Роскосмос се позовава на „мултипликативния ефект в развитието на новите технологии и икономиката на Руската Федерация“, но не може да обясни на прост език по какъв начин този проект ще реши текущите икономически и социални проблеми на страната.
Какво ще избере Роскосмос?
Прост отговор няма и няма да има, но по моя гледна точка е хубаво да се поучим от собствената си история. Предишната мащабна свръхзадача на нашата космонавтика бе програмата „Енергия-Буран“. Космическата совалка си свърши работата – показа на американците, че руснаците могат да правят същото, което и те. Но от практическа гледна точка системата се оказа съвършено безполезна – СССР можеше да изстрелва товари и хора даже без космически совалки. „Енергия-Буран“ се разпадна както и СССР, но това, което остана, може да се нарече като полуфабрикат или запас. Полуфабрикатът на „Енергия“ стана руско-украинския-американски проект „Морски старт“, украинската ракета „Зенит“ и самолета „Мрия“. Запасът намери израз и в съвременната гордост на Роскосмос – двигателите „РД-180“ и „РД-171“. Ракетата „Ангара“ може да се счита за внучка на „Енергия“. Запасът на „Енергия“ и „Зенит“ сега се преобразува в бъдеща свръхтежка лунна ракета. Тоест безполезният към момента на създаването му проект стана полезен в бъдещето и кърмеше следващото поколение ракетостроители в продължение на три десетилетия. Но много усилия бяха в буквалния смисъл „зарити в пясъка“. Изпитателните съоръжения в Подмосковието са превърнати в склад, а стартовият комплекс на Байконур в най-добрия случай ще се превърне в музеен експонат. В най-лошия ще бъде оставен за скрап.
На базата на опита от „Енергия-Буран“ Роскосмос ще трябва да измисли проект, който не просто ще запуши финансовите пробойни и ще позволи на сегашните директори да останат на постовете си до пенсия. Нашата космонавтика има нужда от проект, който ще стане база за развитие на следващия половин век. Главните проблеми на отрасъла са недостатъчното използване на съоръженията (хората и заводите могат да бъдат два пъти повече, но има държавна поръчка само за първата половина, значи трябва да има преобразуване – на газопроводите, трамваите, пивозаводите), зависимостта от съветските технологии (нямаме средства да започнем от нулата, тъй като старото още работи и е по-евтино), зависимостта от чуждестранна електроника (космонавтиката се явява твърде малък потребител, за да може наш производител да създаде изцяло нови и модерни елементи за нея), кадровите проблеми поради отсъствието на видимо развитие, слаби кариерни перспективи, лошо заплащане, катастрофална бюрокрация и цялостна регулация на индустрията.
Именно тези проблеми трябва да бъдат решени от новия свръхпроект и по мое мнение най-близо до тази цел е „Сфера“. Но проектът трябва да изпълнява и по-важни държавни функции, които да покажат на Кремъл реалната потребност да се дадат пари за него. Роскосмос, в опита си да се представи като лидер на световната космонавтика, изпада в логически капан – ако всичко изглежда толкова добре, защо изобщо просите пари? Ако бъдат признати проблемите, както и убедително решение за тях, разбирате, ще има преместване от сегашната опорна орбита.
Прочетете целия материал на руски език: Pikabu.ru
https://www.space-bg.org/
https://www.cosmos.1.bg/
