Говорим ли на различни езици?
Преди години няколко революционни книги внесоха светлина по въпросите за различията между мъжете и жените.
Оттогава насам, благодарение на тях, а и на огромния достъп до информация, любовта се превърна във все по-научна и психологическа сфера, отколкото поетите й приписваха в своите романтични, трагични и драматични произедения.
Ние сме благодарни за този процес, защото въпреки че й се отнеха част от вълшебните свойства, тя става все по-достъпна за разбиране и практикуване в най-здравословната й форма, с осъзнатост и разбиране за собствената си индивидуалност и тази на партньора ни.
Нашият начин да даряваме любов невинаги е удовлетворяващ за човека до нас. Затова е от съществено значение да се научим да разбираме нуждите му и да комуникираме нашите.
Ако си мислим, че познаваме половинката си, твърде е вероятно е да сме далеч от истината. Познаването и интимността могат да бъдат задълбочавани и усъвършенствани до края на живота, без да бъдат изчерпани.
Разбирането на човека до нас може да ни спести много от ежедневните битови и междуличностни дрязги и така да се наслаждаваме на спокойна, балансирана и щастлива връзка.
Това се отнася и за отношенията и с другите ни близки – деца, родители, приятели, колеги и др.
Балансът във връзката За да се опитаме да ги разберем по-добре, нека помислим за отговорите на следните въпроси: Какво е важно за тях? Какви ценности изповядват? Каква е тяхната най-хубава черта в характера? Каква е най-голямата им мечта? Как изглежда щастието за тях? Как да разбера дали това, което правя, е добро за тях? Как мога да съм в по-добър синхрон с нуждите им? Как изразяват чувствата и намеренията си? Какви са различията между нас? Защо не споделям същата гледна точка?
Честа заблуда е, че всички очакваме едно и също от любовта.
Някои търсят пиперлив и агресивен партньор, за да оправдаят познат модел, който им носи комфорт и негативна рутина и който ще ги накара да се чувстват значими. Други са по-уверени и не биха толерирали подобно отношение.
Не всеки, дори и без да осъзнава, иска предсказуема и безпроблемна връзка, вървяща гладко, даваща сигурност и увереност.
Не е лесно, обаче, да си търпелив и разбиращ, без да се отклоняваш от собствените си разбирания, потребности и стандарти.
Даденост ли е любовта?
Ако досега сме очаквали любовта да ни връхлети като торнадо и да получим своя щастлив край в бяла рокля, в днешно време е по-здравословно да сме наясно, че двойките се обучават на любов един към друг.
А това учене е безкраен процес и не само в началото. Защото хората се променят и израстват.
Любовта е глагол, а не даденост, нито константа. Ако трябва да се изразим с математически термини, тя е по-скоро корелация – постоянната връзка между две променливи.
Колкото по-осъзнати сме за това и не живеем във фантазии и приказки, толкова по-хубава става историята. С добрата комуникация и умението да разбираме партньора си можем да изградим интимността, за която винаги сме мечтали. Ако и двете променливи го искат.
Тук става въпрос за романтична интелигентност, която се развива не при брачния консултант, когато възникнат непреодолими различия и се учим как да се обичаме по време на терапията. Тогава вече е късно.
Когато сме във връзка, е късно. Пред олтара също е късно.
Започва ли да звучи шокиращо?
Да, романтичната интелигентност се развива от ранна тийнейджърска възраст и следва моделите в семейството. Колкото по-здрава е семейната среда, толкова по-романтично интелигентен става човек.
Колкото повече говорене има от родителите към децата, толкова по-добре. Но нека не забравяме, че децата не слушат какво им се обяснява, а попиват основно поведението и отношението между родителите и околните и после пренасят тези начини в своя живот.
Уменията да сме емпатични, да сме разбиращи и изслушващи могат да бъдат развити. А любовта е най-големият двигател и мотиватор, откакто свят светува.
Така че нека се опитаме да разберем партньора си, за да се научим да се обичаме повече един-друг и да се радваме на реципрочност и баланс във връзката.
