Тази снимка от повърхността на Марс бе заснета вчера, на 24-ти февруари, от мисията на НАСА „ИнСайт“. Photo credits : NASA/JPL-Caltech
25 февруари 2020 г. 20:00 ч.
Светослав Александров. В случая заглавието „разтърсващи открития“ би следвало да го разбираме буквално, а не метафорично – защото „ИнСайт“ е сеизмологична мисия. Сиреч, днес ще си говорим за земетресения или по-точно марсотресения 🙂
Да, вярно е, че роботизираната експедиция не протича съвсем гладко, тъй като пробивната „къртица“ все още не може да навлезе под марсианската повърхност. Но тя е само един от приборите на „ИнСайт“ – мисията е доставила още магнитометър, сеизмометър и датчици за измерването на атмосферното налягане. Тези инструменти вече събират ценни научни данни, които водят до нови открития. Публикувани са общо шест академични статии, от които пет са в Нейчър, а една – в Нейчър Геосайънс.
И какво е открила мисията „ИнСайт“, откакто е кацнала на марсианската повърхност на 26-ти ноември 2018-та? Оказва се, че на планетата има повече марсотресения, отколкото учените предполагаха – но същевременно те са по-слаби от очакваното. До този момент сеизмометърът SEIS е успял да засече над 450 сеизмични събития, като повечето от тях вероятно наистина представляват марсотресения и нямат вторичен произход (например заради духането на вятъра). Най-голямото измерено марсотресение е с магнитуд 4.0 – което не е достатъчно, за да проникне през кората в долната мантия и ядрото. Именно за по-голям трус копнеят учените, тъй като той ще осигури информация за вътрешния строеж на Червената планета.
Марс не притежава тектонични плочи като Земята, но има вулканично активни зони, които причиняват тремори. Изследователите са открили връзка между двойка марсотресения и една от тези зони на име Цербер, където са наблюдавани търкалящи се из урвите камъни. В далечното минало на планетата древни наводнения са прокопали канали, дълги 1 300 километра. А в близкото геологично минало (което е само преди 10 милиона години) потоци от лава са потекли из тези канали.
„ИнСайт“ хвърли светлина и върху природата на марсианския магнетизъм. Преди милиарди години планетата е имала ясно изразено магнитно поле. Днес то е изчезнало, но останки от него са все още запазени под формата на магнитни скали, лежащи на дълбочина между 61 метра до няколко километра. Магнитометърът е засякъл сигнали, които са 10 пъти по-силни от предсказаното вследствие на изучаването на Червената планета посредством орбиталните космически мисии. Но измерванията на орбиталните апарати се усредняват при наблюдаването на региони, простиращи се в продължение на стотици километри. За разлика от тях „ИнСайт“ е спускаема мисия и извършва не глобални, а локални измервания.
Повечето от скалите на повърхността са прекалено млади, за да са били намагнитени от старото магнитно поле на Марс. „Затова този магнетизъм трябва да произхожда от древни скали дълбоко под повърхността“, смята изследователката Кейтрин Джонсън от Университета на Британска Колумбия. „Ние комбинираме тези данни с това, което знаем от сеизмологията и геологията, за да разберем магнитните слоеве под „ИнСайт“.“
Освен това учените са силно заинтригувани как сигналите се променят с течение на времето. Промяната е видима даже в хода на едно денонощие, като са засечени специфични пулсации около полунощ. Изследователите все още разработват теории какво всъщност се случва, като едно от предположенията, че по някакъв начин влиянието на слънчевия вятър върху марсианската атмосфера се отразява на измерванията.
„ИнСайт“ също така направи някои открития и за природата на марсианския вятър. Бордовите метеорологични датчици са установили хиляди преминаващи в околността вихрушки, които още биват наричани „пясъчни демони“. Изследователите са категорични, че на мястото на кацане на „ИнСайт“ са наблюдавани много повече вихрушки в сравнение с всяко друго място на Марс, посещавано от човешки апарат. Към настоящия момент камерите не са успели да заснемат видима вихрушка в района на „ИнСайт“, но чувствителните датчици не пропускат тяхното присъствие.
Иначе изследователите все още не са получили отговор на един от най-вълнуващите въпроси, поради които „ИнСайт“ бе изпратен към Марс – течно ли е ядрото на планетата или твърдо? Очакваме разрешението на загадката през близките месеци или години.
За повече информация: НАСА
https://www.space-bg.org/
https://www.cosmos.1.bg/
