Тъмната страна на Луната винаги е била много загадъчна. Преди 50 години, НАСА публикува каталог на лунните явления, въз основа на наблюденията на ранните астрономи.
Дори след като проверява докладите и квалифицира точността им, чрез вторични източници, НАСА открива документи за странни явления, включително трептящи светлини, ярки светкавици и движещи се светлини.
Какво би могло да обясни тези наблюдения?
Спорно е кой е създал първият телескоп, въпреки че е широко прието, че той е изобретен в началото на 17 век. И докато първите модели са били съвсем елементарни с три лещи, то технологията бързо напредва през следващите десетилетия, благодарение на работата на Галилео и Кеплер.
Чрез добавяне на комбинация от изпъкнали лещи, двамата са успели да увеличат драстично способността за увеличение на ранните телескопи, което е позволявало наблюдение на Космоса, както никога досега.
От бележките на Галилей е ясно, че той е успял да види луните на Юпитер, което означава, че е имал доста ясна гледка към нашата Луна.
В архивите на НАСА се забелязват странни записки от началото на 17 век, на англичани от Нова Англия, които пишат, че на тъмната страна на Луната се наблюдава „ярка звездовидна точка“.
Близо век по-късно, италианският астроном Бианкини съобщава за „яркочервена светлина, наподобяваща лъч, пресичаща средата на сенчеста зона“, докато наблюдава кратера Платон.
Друг доклад цитира: „Четири ярки петна. Особено поведение на терминатора“ (терминатор е линията, където тъмната страна на Луната среща светлата страна).
Почти в началото на 19 век, Пиаци съобщава за „светли петна на тъмната страна, видени по време на пет различни лунации“. През 1821 г. Груйтуйзен казва, че е видял „блестящи мигащи петна“ на тъмната страна на Луната.
Според някои, тези странни светлини са продукт на слънчеви изригвания или изхвърляне на коронална маса. Те произвеждат искри в сенчестите области на лунната повърхност. Твърди се, че тези искри са толкова силни, че наподобяват падащ метеорит.
Но според записите има определени области, където явленията се повтарят по-често, особено около кратера Аристарх.
„Мигащи светлини“ на тъмната страна, „смесване на различни цветни светлини в малки петна“ и „звездовидни светлини“ съществуват в продължение на стотици години, дори по време на затъмнения.
НАСА рядко споменава тези странни явления, като казва, че са се случвали често при по-ранните наблюдения, заради неспособността на телескопите да събират нужната светлина.
Но телескопите са ставали все по-мощни през тези векове, особено през 19 век, когато лещите са били по-големи, а телескопите по-усъвършенствани. Към този период астрономията е била достатъчно напреднала, че отхвърлянето на тези наблюдения като примитивни е просто обидно.
А странните светлини, наблюдавани около Аристарх, се наблюдават непрекъснато и в различни цветове, дори и от астрономите на НАСА от Центъра за космически полети „Годард“.
Обясненията за тези цветни светлинни явления варират от високо албедо (мярка за отразяване на повърхността) до проникване на радиоактивен газ.
За хората, които не се връзват на неадекватните отговори на НАСА, тези светлини ще си останат необяснени, а странните явления ще продължават да объркват хората.
Последвайте ни в социалните ни мрежи Фейсбук , Туитър и Инстаграм.
Сетланс / Gaia
