Изправени сме пред невидим враг, който е сред нас и ние сме много уязвими, което прави ситуацията доста опасна за здравето и живота ни. Да, никой не може да предвиди с точност бъдещето, но по-добре е да се подготвим за по-лош вариант, а ако се окаже по-добър, само ще можем да се радваме. Съвсем нормално е да се страхуваме не само за себе си, но и за живота и здравето на нашите близки. Но нека все пак да не забравяме, че формула за вечен живот няма и никой няма да живее вечно. Смъртта ще настъпи за всеки от нас рано или късно. Това не е някаква новост, а неизбежната реалност, която всяко живо същество трябва да приеме. Рискът животът ни да приключи преди да сме изживели мечтите си винаги е съществувал. Сега просто е някак по-осезаем.
Животът не е розов, но и никога не е бил. Животът е труден и е изпълнен с непрестанни препятствия, включително и здравословни. И преди короноавируса, и след него пак ще е такъв.
Но какво ни остава в този случай? Да легнем и да чакаме да дойде смъртта и да приключим играта още преди да сме я започнали ли? Не е ли по-добре да се борим за времето, което имаме? Да не го пилеем? Да отделяме време за важните за нас хора и за дейностите, които ни носят удовлетворение?
Но от друга страна животът не може да бъде и само наслада и развлечение. Не можем по цял ден да се усмихваме и да се преструваме, че не виждаме проблемите. Бягството от реалността не е равносилно на подобряването ѝ.
Къде е балансът тогава? Как едновременно да се радваме на настоящето и да се борим за бъдещето? Не е ли в работата днес и целенасочените действия да подобрим ситуацията, в която се намираме? Точно тези действия ще ни донесат насладата в утрешния ден.
Нека помислим кое можем да променим и кое е необходимо първо да приемем. Приемането на фактите, а не отричането и избягването им, е първата стъпка към спокойствието и избавлението от страха.
Фактите за коронавируса са, които трябва да приемем, са, че е непознат вирус, за който няма ваксина, че изключително лесно се предава между хората, броят на заразените се увеличава с много бързи темпове в целия свят, здравните системи на почти всички страни не могат да поемат огромния брой болни, а рискът за живота на възрастните хора и хората с хронични заболявания е огромен. Тези факти представляват опасността, която всички трябва да приемем за реална.
Добре е да сме нащрек и за други опасности, които биха могли да възникнат – икономически затруднения, нарастване на престъпността и уязвимостта от последващи войни. Това са още опасности, за които трябва да се подготвим не само с взимане на реални мерки, но и да сме стабилни психически като индивиди, защото иначе няма да можем да ги преодолеем.
Освен, че трябва да приемем фактите, че тази пандемия представлява сериозна и реална опасност за нашето здраве и бъдеще, трябва и да предприемем някакви действия, за да променим максимално ситуацията към по-добро. Именно работата в посока решаване на проблемите е това, което ще ни помогне поне частично да запазим контрол над случващото се. Сега е моментът всеки от нас както поединично, така и заедно, да работим по подобряване на ситуацията.
А за да се справим със задаващите се трудни за решаване проблеми, най-напред трябва да сме живи и здрави. Затова най-важното е да вземем мерки първо за нашето физическо здраве и за здравето на хората, които обичаме.
Според Световната здравна организация единственото, което дава резултат за намаляване на разпространението на заразата, е спазването на дистанция между хората и честата дезинфекция. Доброто физическо здраве на човека също не е за подценяване, тъй като в повечето случаи по-здравите преболедуват заболяването по-леко. Затова е важно да си набавяме така необходимите почивка и сън, да се храним разнообразно и пълноценно и да се движим и спортуваме редовно (сега вкъщи, в условията на самоизолация).
А след като вземем мерки за физическото ни съществуване, трябва да направим нещо и за психическата ни стабилност. Ако само седим статично, сковани от страх и притеснение, и чакаме опасността да дойде, то ние ще сме много по-стресирани, отколкото, ако предприемем действия за овладяване на щетите – дистанция, дезинфекция, подсилване на имунитета, почивка и доза положителни емоции за уравновесяване на психиката.
Ето и списък с адекватни действия и мотиви за извършването им:
да приемем, че опасността за нашето и за здравето на нашите близки съществува – нито отричането, нито игнорирането на даден проблем го карат магически да изчезне, само предприемането на действия е ефективно социална дистанция и избягване на тълпи – за да се предпазите от заразяване или от това вие да заразите някой друг висока хигиена – спазването на хигиена и дезинфекция е най-великото медицинско откритие, спасило огромен брой животи в историята запазване на самообладание – в опасни ситуации разумът, а не емоциите водят до по-голяма успеваемост проява на съпричастност и емпатия – грижейки се и помагайки на другите, допринасяме за общото благо, за да могат и другите да помагат на нас указване на допълнителна помощ (когато е възможно) – когато правим добро и помагаме на другите, се чувстваме полезни и значими почивка и приятни занимания – положителните емоции ще ни помогнат да запазим психическото си равновесие Почивката е една от важните предпоставки за по-доброто ни здраве. Тя ще е най-пълноценна, ако представлява съчетание между физическа и психическа такава. Нека използваме моментите, в които не работим, да занимаваме ума си с нещо, което ни носи приятни емоции. Имайте предвид обаче, че не бива да се самозабравяме в лежерни активности и да се самозалъгваме, че всичко е наред. Защото не е наред. Винаги има проблеми за решаване. Починете си, заредете се със сили и да се захващаме отново с работата.
