Той е един от най-известните психолози, който се задълбочава в човешкото подсъзнание. Но има ли нещо, което той е казал, и да е доказано научно?
В крайна сметка една от най-запомнящите се негови идеи твърди, че ние потискаме истинските си желания да правим секс с родителите си.
Но Фройд не използва наука, за да достигне до тази идея. Той започва с теория и след това търси доказателства, за да затвърди убежденията си, а след това агресивно отхвърля всичко, което оспорва идеите му. Така смята Фредерик Крюс, някогашен последовател на фройдистките идеи и професор по английски език в Калифорнийския университет в Бъркли.
„Фройд се прави на учен. Той е много чувствителен към всяка критика и възражения и просто обявява, че лицето, което ги прави, е психически болно“, добавя Крюс пред списание Live Science.
Още през 2017 г. Крюс пубикува „Фройд: Създаването на илюзия“, книга в която проучва легитимността на фройдиските принципи.
„По принцип е възможно човек да бъде толкова неточен, колкото Фройд и все пак да стигне до нещо вярно. Опитах всичко възможно, за да проуча теориите му и да се запитам: Какво се крие зад тях и къде е емпиричното, практическо доказателство за теориите му? Но ако си зададете подобен въпрос, просто няма надежда да намерите отговор в неговите трудове.“
Главната теория на Фройд е така наречения „Едипов комплекс“, хипотезата, че всяко младо момче иска да прави секс с майка си и затова иска да убие баща си, когото той вижда като съперник. Но Фройд добавя и още нещо. Момчето също осъзнава, че бащата е едновременно негов закрилник. Усещайки подсъзнателно този парадокс, детето е принудено да потисне своите желания.
„Става въпрос за най-лудата идея, която някой някога е имал“, добавя Крюс. „Когато става въпрос за младите момичета, Фройд набързо излиза с друга идея – комплексът „Електра“. Това е просто пренасяне на идеи от митологията. Изведнъж момиченцето иска да прави секс с баща си“, казва Крюс. „Това е напълно нелепо.“
В основата и на двете теории е идеята за потиснати емоции. Облягайки се на тази идея, Фройд „оборва“ противниците си.
„Той е бил убеден, че знае какво не е наред с пациентите му, а чак след това ги е преглеждал, докато те не се съгласят, че той е прав. Когато пациентите не са съгласни с неговите тези, той никога не е допускал идеята, че може да е сбъркал“, казва Крюс.
Но не всеки е толкова критичен към теориите на Фройд, колкото Крюс.
Колкото и да са негативни оценките, това не винаги е било така за основателя на психоанализата, който пише, че проблемите с психичното здраве могат да бъдат излекувани чрез връщане на несъзнателни мисли обратно в сферата на съзнанието. По неговото време Фройд се радва на статута на знаменитост като водещ интелектуалец на 20 век.
„Фройд е прав за „остатъците от деня в сънищата“, казва Робърт Стилголд, професор по психиатрия в Медицинския университет в Харвард. „Но цялата теория в частта й за ролята на сексуалността в детството са трудни за приемане.“
За някои наблюдатели именно там се крие явният гений на австрийския психоаналитик.
„Можете да мислите за Фройд като за фабрика за идеи“, обяснява Харолд Такоошиян, професор по психология в университета Фордхам в Ню Йорк. „Фройд никога не се е смятал за човек с гениални идеи. Надявал се е други хора да поемат идеите му, и да ги докажат.“
