Гените, които носим като не генерален фактор за личността ни.
Има различни тълкувания на това, какво определя нашия живот. Какво ни кара да действаме по определен начин? Кой ни формира? Какво ни прави такива, каквито сме?
И както се вижда от въпросите, фокусът ни „отвън – навътре“ е приемливият отговор за доста хора.
Когато съществува отговор “Ти ме направи такъв”, винаги се влиза в удобство и отпускане на контрола на нашия живот.
В този текст ще се даде един различен поглед на осъзнаване къде всъщност е нашия фокус – в самите нас, в нашата среда или всичко е взаимносвързано.
Има различни презентирани теории на социални консултанти, на психолози, научни сътрудници и онлайн коучове за това, какво ни прави такива каквито сме.
Фактори като генетични предразположености, детство, семейна среда, зодиите, кармата, политиците или както казват конспиративно мислещите – „Тайните общества“, са само част от възможностите.
Разбира се всяко от тези неща може да оказва влияние, но тук ми се иска да бъде поставена градивната гледна точка, а именно нашият център – „отвътре – навън“.
„Отвътре – навън“
Ако отправим поглед към миналото ще видим, че при един строг режим в Германия се е смятало, че има долнокачествени гени. И се е давал път на промяната им извън хуманизма и логиката.
Разбира се, новите изследвания дават съвсем различен поглед, който си заслужава да бъде прочетен, а именно градивната посока на общ процес – към самите нас и заобикалящият ни свят.
В генетиката, под наследственост се разбира свойството на всички живи организми да предават на потомството характерни особености на строежа и индивидуалното развитие.
Тук се обръща поглед към „Какво човек може да направи сам за себе си, за промяна към желаното Аз“. Разбира се свойството на всички живи организми е да предават на потомството си характерни особености на строежа и индивидуалното развитие, а именно – наследствеността.
Макар и тавтологично написано, би било добре да бъде и осъзнато прочетено и подкрепено посредством следното:
98% от нашите гени са идентични с тези на шимпанзетата. А при самите хора идентичността на гените е още по – голяма. Абсолютно всеки човек споделя 99% от ДНК с всеки друг човек. Различията са сравнително малко, въпреки това разнообразието е голямо. И очевидното е това, че гените не са това което предопределя животът ни.
Според съвременните разбирания, гените или генома е един общ проект (какво може да стане с човек), но какво точно ще реализираме от този общ проект, кои точно „свитъци“ ще се извадят и ще се изпълнят на практика, зависи от нашите прeживявания. И това е огромната разлика, а именно – каквото и да носим в гените си, по-важно е какво ще бъде изпълнено от този общ проект. (Генотип – какво човек носи в клетките и Фенотип – какво се проявява).
Осъзнаването е ключова стъпка за развитието на човек към подобряването на личната зона за действие и след това на обществения живот. Фокус на това, не кой е виновен да съм такъв какъвто съм, а познаване на собствените си ресурси и възможностите за градация или промяна, ако съществува лично желание за това.
Изборът е в нашите ръце
Съществуват различни варианти за проанализиране на нашето поведение. Кое ни кара да реагираме и да действаме по определен начин, което не е генетична даденост, а осъзнат наш процес. Има различни методи на познание за самия себе си, като психодрама, психологически консултации, които ползват различни аналитични подходи с фокус на осъзнаване и учене на нови модели.
А именно подход и модел извън външните фактори. Тук примера, който мога да дам е като при шофьорите. При едно пътуване е важно изправността на превозното средство, пътят, метеорологичните условия, но най-вече шофьорът на машината.
Фокусът е към нас – ние избираме да вървим, летим или да оставим някой да ни вози в живота.
Стига човек да има желание. И тук ми се иска да замисля читателите с термин, чиято концепция е изработена на база поведението на животните, регистрирана и при човека, която влияе на доста хора – заучената безпомощност (learned helplessness).
Случва се човек да погледне и през тази призма, но и да се задържи в предопределеността на дадено събитие в живота си. Когато хората смятат, че нямат никакъв контрол над ситуацията, те често започват да се държат като напълно безпомощни. И именно това е един капан, който не дава възможност за разбиране, промяна или облекчаване на живота на човек тук и сега с различен поглед за напред.
Това е многокомпонентна работа – търсят се капацитетите (не дефицитите) в човек, осъзнават се трудностите и се усвояват нови модели на действие. Подход при който хората чувстват, че нещата зависят от собствените им усилия. Това е позитивният вариант на автономен житейски път извън задънените улици, без GPS, извън машината – във взаимоотношенията ни.
Именно саморегулацията е възможността ние да можем да управляваме емоциите си, за да вървим напред, това става с формирането на нови умения. Разбирането на това кои сме, на къде сме тръгнали и търсене на подход извън базовите данни, обстоятелства и обвинения.
Последвайте ни в социалните ни мрежи:
Сетланс Автор: Атанас Нанков
