Моите факултети Някои уроци на дон Хуан Много са нещата, които научих от тази книга, която прочетох като истинско откровение в края на „ледената епоха“, наричана евфемистично „социализъм“. Като в редица други значими книги (за някои от тях съм писал в първия том на „От мястото на събитието“), и в нея почти няма страница, на която да не съм подчертавал важни мисли, обобщения, истории, случки и изречения, превърнали се по-късно в крилати фрази. Духовният учител на Карлос Кастанеда – шаманът дон Хуан Матос, го извел веднъж на излет край родното си село, за да му предаде един от първите си уроци. Преходът бил дълъг и като се уморили, дон Хуан спрял на една живописна полянка. Преди да постеле обаче на земята шареното си индианско наметало, той поразчистил мястото от камъчета и съчки. Кастанеда, ще не ще, сторил същото. Почивали, що почивали, по едно време дон Хуан рекъл, че е време да се връщат. Кастанеда станал, грабнал си наметалото от земята и понечил да тръгне, ала дон Хуан го спрял. Бил много разгневен. „Човече, викнал той, Силата е наредила всичко тук така, Силата! Кой се ти, че да разместваш нещата, както ти скимне?!“ И дон Хуан се навел и внимателно върнал по местата им камъчетата и съчките… По-късно използвах тази притча, за да илюстрирам нагледно какво са извършили комунистите в Русия, България и навсякъде по света, като са сменяли имена на градове и хора, променяли са корита на реки, източвали са езера и са копали канали, за да свържат едни реки с други, без изобщо да държат сметка за бъдещите екологични, социални и човешки сътресения, до които може да доведе тяхното безобразно „инженерство“ (да не говорим за социалното инженерство“!) Спомних си една крилата мисъл на Карл Маркс, която прочетох като мото в далечен брой на сп. „Космос“ и която много ми импонираше: „Човек може да победи природата само ако ѝ се подчини“. Тя ми импонира и днес и за пореден път ми показва, че прочутият германски философ, справедливо обвиняван като един от авторите на идеологията, въз основа на която бе извършен чудовищният експеримент, наречен строителство на социализма и комунизма, е бил доста едностранчиво, ограничено и бездарно разбиран, цитиран и използван от тов. Ленин и неговите последователи, за да оправдаят и посипят с уж добри намерения пътя към ада на своите народи и на човечеството. (Есето ми „Политическото завещане на Ленин“ от първия том на „От мястото на събитието“ е посветен на тази тема). Та нима у нас комунистите не са сменяли имена на градове и хора? Нима не са копали, т.е. карали са другите да копаят, защото „на комуниста политиката е да бяга от мотиката“ канал, който да свърже Дунав с Искър някъде край София? И досега останки от този чудовищен канал пресича софийския квартал „Младост“ и малко хора знаят откъде е дошла такава денивелация.
А ето как се прави от некомунисти:
На 25 юли 1925 г. е публикуван Закон за строителство на водопровода „Рила – София“. Инж. Иван Иванов е назначен за директор на Дирекция за строителството на водопровода. Командирован е в Австрия, Германия, Италия и Испания за проучване водоснабдяването в тези страни. Строителството се извършва в два етапа. Първият включва участъка Бистрица – София, който е изграден за по-малко от две години и на 24 октомври 1926 г. започва доставянето на вода от реките Бели Искър и Леви Искър. Вторият етап е от село Бистрица до Рила. Той започва през 1928 г. Всички главни съоръжения са построени до края на 1932 г. Това са 16,1 km тунели, 35 km канали и 35 km железни тръбопроводи. Тунелите, камерите и каналите са измазани с инертол и на 23 април 1933 г. на специално построения за целта басейн на стадион „Юнак“ е тържествено осветен Рилският водопровод.
Инж. Иван Иванов е удостоен с орден „За гражданска заслуга“ III степен от Министерство на вътрешните работи за успешното завършване на водопровода. Кметът на София, ген. Владимир Вазов, за този му успех го нарича Рилски.
От „Уикипедия“
16 април 2020 Коментари
