Красимир Вълчев, управител на АИТ Интернешънъл Транспорт
Красимир Вълчев e управител на АИТ Интернешънъл Транспорт от декември 2011 г. Има магистърска степен по международна търговия и счетоводство от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Започва работа в на АИТ Интернешънъл Транспорт през тежката за бизнеса 2008 година, а няколко години по-късно заема позицията управител, която успешно изпълнява до днес. Дългогодишният му опит в АИТ Интернешънъл Транспорт му дава ясна перспектива и отлични познания за всеки един процес от бизнеса, а екипът споделя за него, че е истински отдаден на това, което прави.
Разговаряме с Красимир Вълчев за първите му стъпки в компанията, професионалното му израстване и това какво го мотивира и води напред.
Г-н Вълчев, какви бяха Вашите първи стъпки в компанията, която днес управлявате?
Започнах работа в АИТ Интернешънъл Транспорт през април 2008 г. на позиция оперативен счетоводител. Задълженията ми включваха първична и последваща обработка на всякакви счетоводни и административни документи, свързани с дейността на компанията. Тази работа ми помогна много бързо да разбера основните процеси, характерни за международния транспорт, и взаимовръзките между различните спомагателни дейности, необходими за качественото изпълнение на заявки за международен транспорт.
Започвате работа в компанията в труден момент за световната икономика. Разкажете ни за първите си стъпки и какви мерки бяха предприети в АИТ Интернешънъл Транспорт за преодоляване на трудните години?
Както знаете, 2008-а беше една много динамична и трудна за всички бизнеси година. Пазарите търпяха първите удари на световната финансова криза и моите първи стъпки в АИТ Интернешънъл Транспорт бяха съпътствани от нейното влияние. Кризата беше истинско предизвикателство за целия ни екип, който тогава беше сравнително малък и наброяваше 8 човека – в офиса и в гаража, без монтьорите. Ангел Траков, Иван Първанов, Елена Комсийска, Димитър Павлов, Ива Йорданова, Костадин Дългъчев, Любка Петрова и аз трябваше да се справим успешно със сложната бизнес ситуация. Днес с гордост мога да кажа, че го направихме много успешно.
И така, този малък екип, ръководещ по онова време 28 композиции, трябваше да намери начин фирмата да оцелее на фона на тежка световна финансова криза и капитал от 4 720 000 лв., разпределен в съотношение 15% (690 000 лв.) собствен и 85% (4 030 000 лв.) привлечен капитал, от които 20 на сто овърдрафт, ползван за закупуване на активи. Ситуацията беше сложна, но се справихме, прилагайки успешна стратегия за оцеляване. Целта ни беше да направим максимално много камиони двойки – които винаги са били дефицитни на пазара, дори и в момента е така, да работим само със сигурни платежоспособни клиенти – лидери на пазара, и разбира се, да търсим евтини камиони. Годините наистина бяха тежки – помня, че един от нашите партньори превозвачи обяви фалит и задължението му към нас в размер на 32 000 евро остана неплатено, което на практика стартира кризата и при нас. Стратегията ни обаче проработи, и то най-вече благодарение на добрия синхрон в екипа, на колеги като Ива Йорданова и други, а и донякъде на добро стечение на обстоятелствата. Бързо намерихме клиент, който да купи тогавашната ни база, покрихме задълженията си, а в края на 2009 г. вече се наблюдаваше подобрение в пазараната ситуация. АИТ Интернешънъл Транспорт успя да затвори годината на минимална печалба, а изгледите за 2010-а бяха повече от оптимистични!
Година по-късно Вие вече оглавявате компанията като неин управител. Как се разви бизнесът на АИТ Интернешънъл Транспорт през този период и какъв беше преломният момент за кариерната Ви метаморфоза от счетоводител до управител на фирмата?
Преминалата криза фалира доста превозвачи. Това силно свали цените на седловите влекачи, което се оказа добър момент за нас. От тогава започна сериозен ръст на бизнеса на компанията и всяка година регистрираме увеличение на композиции, служители, активи, капитали с минимум 15% годишно.
Във вихъра на растежа към АИТ Интернешънъл Транспорт започнаха да се присъединяват нови хора: дипоненти, ТРЗ, отчетници, диспечери… дори и бебета на наши служители J. Този бърз растеж – с над 100% за 2010 и 2011 спрямо 2009 г., породи необходимостта от промяна на структурата на компанията. Създадени бяха нови отдели, на които трябваше да се изберат мениджъри, да се създадат нови правила за работа, да се адаптират хората към компанията. И така до есента на 2011-а, когато вече имахме счетоводен отдел, състоящ се от 4 човека, административен отдел, отдел от четирима диспоненти, ръководен от Ива Йорданова, която съвместяваше длъжностите на заместник-управител и търговски директор, и отдел, който ръководеше шофьорите и сервиза.
„Метаморфозата“, за която ме попитахте, започна през есента на 2011 г. Това беше едно добро стечение на обстоятелства лично за мен. Имаше промени в екипа и в началото на декември 2011-а, по-конкретно на 7 декември, Ангел Траков ми предложи да заема длъжността управител. Приех предложението с голямо желание, но и с известно притеснение дали ще се справя. В онзи момент нямах все още никакви технически познания, както и опит да управлявам хора, а заедно с това бях и най-младият в офиса. Споделих притесненията си с Ангел и получих неговата пълна подкрепа и съдействие за всеки един проблем, с който бих се сблъскал. И до днес съм благодарен за неговото доверие и за ценните насоки за бизнеса, които той ми даде и които и до днес следвам неотлъчно.
Какво бихте определили като най-голямото предизвикателство във Вашата работа?
Ще го кажа само с три думи: транспортът не спира 24/7/365!
Какво според Вас е най-важното качество, за да бъдеш успешен управител на голяма компания за международен транспорт и логистика?
За да си успешен в транспорта, а и не само, трябва да умееш да се ориентираш бързо, също така бързо да се приспособяваш и разбира се, да държиш на думата си! Това е най-важното.
С какво Ви привлече АИТ Интернешънъл Транспорт и какво Ви мотивира да изберете развитие в компанията?
Постъпих в АИТ Интернешънъл Транспорт по-скоро по случайност. По онова време бях напуснал предишната компания, в която работех, тъй като не одобрявах отношението на предишния ми работодател към служителите. Това беше прищявката на съдбата, която ме доведе в АИТ Интернешънъл Транспорт, и така станах част от чудесния екип на фирмата. Впоследствие същият този екип, както и мениджмънтът на компанията ме мотивираха да остана и да се развивам заедно с тях!
