Необходими продукти:
10 кг. Говеждо/Телешко Месо 250 гр. Сол 20 гр. Захар 40 гр. Черен пипер (млян) 30 гр. Кимион 10 гр. (по желание) Стрита Чубрица около 1-2 кг. Говежди/Телешки Черва
Начин на приготвяне: Месото се нар…………
Чудесно зимно мезе към чаша хубаво червено вино. Опитайте и усетете традициите на времето! Необходими продукти 6 кг свинско месо – смляно 3 кг говеждо месо – смляно 2 кг сланина – ситно нарязана на кубчета или едро смлян 11 с.л.сол 11 с
Луканката е вид сух колбас, характерен за българската кухня. Тя представлява плосък, сурово сушен пресован месен продукт, с червено-кафяв цвят, равномерно покрит с бяла благородна плесен отвън. Във вътрешността луканката има характерна мозаeчна структура, образувана от отделни малки късчета сланина и месо.
Традиционно, луканката се приготвя от смес от свинско и говеждо месо и подправки (черен пипер, кимион, сол), които се натъпкват в говежди черва. При производството на промишлена основа се използват и изкуствени колбасни обвивки. Съществуват варианти само от свинско или телешко месо. Сушенето и зреенето на луканката отнема от 20 до не повече от 30 дни, при строго контролирани температура, влажност и скорост на въздуха. В процеса на сушене, луканката се пресова от 2 до 5 пъти, като първото пресоване се извършва между 6-я и 8-мия ден и продължава между 12 и 24 часа. Целта на многократното пресоване е добиване на характерната сплескана форма.Вкусовите свойства на луканката зависят от природните особености на района на производство и се формират под въздействие на специфичната за географската среда благородна плесен. В България съществуват няколко региона известни с производството на луканка. За отбелязване са регионите на Смядово, Панагюрище и Карлово. „Карловската луканка“ е вписана като наименование за произход в Патентното ведомство на България.
Луканка във формата на подкова се нарича суджук.
Луканката е вид сух колбас, характерен за българската кухня. Тя представлява плосък, сурово сушен пресован месен продукт, с червено-кафяв цвят, равномерно покрит с бяла благородна плесен отвън. Във вътрешността луканката има характерна мозаeчна структура, образувана от отделни малки късчета сланина и месо.
Традиционно, луканката се приготвя от смес от свинско и говеждо месо и подправки (черен пипер, кимион, сол), които се натъпкват в говежди черва. При производството на промишлена основа се използват и изкуствени колбасни обвивки. Съществуват варианти само от свинско или телешко месо. Сушенето и зреенето на луканката отнема от 20 до не повече от 30 дни, при строго контролирани температура, влажност и скорост на въздуха. В процеса на сушене, луканката се пресова от 2 до 5 пъти, като първото пресоване се извършва между 6-я и 8-мия ден и продължава между 12 и 24 часа. Целта на многократното пресоване е добиване на характерната сплескана форма.
Вкусовите свойства на луканката зависят от природните особености на района на производство и се формират под въздействие на специфичната за географската среда благородна плесен. В България съществуват няколко региона известни с производството на луканка. За отбелязване са регионите на Смядово, Панагюрище и Карлово. „Карловската луканка“ е вписана като наименование за произход в Патентното ведомство на България.
Луканка във формата на подкова се нарича суджук.