Гравирането е вид изкуство, което с желание и практика почти всеки може да овладее. То обаче отдавна е излязло извън арт-сферата. Днес представлява по-скоро услуга, която всеки може да си поръча, за да персонализира някакъв предмет, и по този начин да го превърне в уникален и специален подарък. Онлайн магазин за подаръци Baby Bouquet е един от ярките примери за това, че услугата гравиране и подаръците са неразривно свързани.
Особености и исторически данни
Техниката гравиране цели създаване на релефен принт чрез отнемане на част от материала, върху който се работи. Тя е приложима единствено върху твърди материали като метал (включително благородни метали), дърво, стъкло и др. За целта се използват специални режещи инструменти с много фин връх. Днес лазерният инструмент е най-широко разпространен и използван.
Гравирането, като изящна техника за рисуване върху медни и други метални предмети се появява за първи път в долината на река Рейн в Германия и Северна Италия в средата на XV век. Смята се, че е разработена от германски златотърсачи, известни днес само със своите инициали или псевдоними. По-известните от тях са „Master E.S.” и „Капитанът-картоиграч”.
Мартин Шонгауер е първият гравьор, известен с това, че е бил не само златотърсач, но и художник. Неговото „Изкушение на св. Антоний“ (ок. 1470 г.) е безпрецедентно по своята сложност и усещане за форма и текстура на повърхността произведение на изкуството. В Италия гравирането се е зародило както от златарското изкуство, така и от ниелото – вид декоративна форма на металообработка.
Един от ранните творци, владеещи артистичната техника гравиране, е флорентинският златар и ниелист Мазо Финигера (1426–64). Големите италиански художници приемат гравюрата много по-ентусиазирано, отколкото германските им колеги. Преди края на XV в., важни за историята гравюри са направени от двама големи италиански художници: Андреа Мантена и Антонио Поляйоло.
Към 16-ти век репродуктивната роля на гравюрата (техниката се е използвала главно за възпроизвеждане на вече готови картини), се е утвърдила дотолкова, че най-големият майстор на тази техника в Италия, Маркантонио Раймонди, става известен основно със своите копия на картини на Рафаело.
В Северна Европа изкуството гравиране следва своя собствен ход. Двама от най-известните майстори в занаята – Албрехт Дюрер и Лукас ван Лейден, произвеждат едни от най-добрите си оригинални произведения използвайки въпросната специфична техника. През останалата част на 16 век гравьори като Хендрик Голций (1558–1617) продължават да разработват нови и все по-блестящи техники.
Същевременно обаче гравирането остава все по-ограничено до възпроизвеждане на картини. Тази тенденция, продължила през целия 17 в., е подпомогната от популяризирането на техники, способни да възпроизвеждат градации на тона. Изпъстрянето на плочата с къси удари на гравьорския резец, характерно за края на XV в., еволюира в края на XVII и XVIII в. в техниките на пунктирното гравиране и пастелния маниер.
Днес можем да бъдем изключително благодарни на техническия напредък, който доведе до създаването на супер прецизни машини, с които поръчаното от клиента гравиране се изпълнява в минимални срокове и по изключително качествен начин. Гравюрата не се заличава и променя с времето. Тя остава завинаги, за да напомня за милия жест, за специалните чувства и за личното отношение на човека, поднесъл някому някакъв подарък.
