Снимка от изстрелването на космическия кораб „Союз 9“. Фото: Роскосмос
2 юни 2020 г. 08:00 ч.
Светослав Александров. През 1970 г. лунната надпревара е свършила. САЩ са провели две безпроблемни мисии до повърхността на Луната, а към средата на годината и „успешният провал“ на „Аполо 13“ е вече в историята. СССР не успява да се реваншира, особено след две тежки катастрофи на лунната ракета „Н1“, втората от които е унищожила цялата стартова площадка и наземната техника в района. И все пак не всичко е загубено за руснаците – останал им е космическият кораб „Союз“. Политическото ръководство решава да използва кораба максимално, за да жъне рекорди в ниска околоземна орбита. В тази своя задача Русия се справя блестящо. Началото е поставено на 1-ви юни 1970 г., когато излита корабът „Союз 9“. Той престоява в космоса 18 дни и до ден днешен мисията държи рекорд по продължителност за самостоятелен пилотиран полет (без скачване с орбитална станция).
Според експерта по руска космонавтика Анатолий Зак, рекордният полет е избран за изпълнение от СССР в чест на 100-годишнината от рождението на Владимир Ленин (р. 22 април 1870 г.) и откриването на 24-тия Конгрес на КПСС. Обсъдени са няколко варианта, един от които включва качването на космонавти на проблематичния съветски кораб „Л1“ за изпълнение на рискована мисия, която да облети Луната, а вторият предвижда изстрелването на „Союз“, пилотиран само от жени. В крайна сметка политическото лидерство се спира на продължителния полет.
За космонавти на „Союз 9“ са избрани Андриян Николаев и Виталий Севастянов. Николаев е ветеран от мисията „Восток 3“ през 1962 г., а за Севастянов това е пръв полет. Изстрелването е проведено на 1-ви юни 1970 г. в 22:00 ч. московско време и е успешно – корабът навлиза в околоземна орбита с параметри 219 на 206 километра и наклон 51.7 градуса. Любопитен факт е, че по това време лунният астронавт Нийл Армстронг е в Москва и поздравява съветския екипаж.
В хода на 18-дневния полет космонавтите успяват да проведат двупосочни видеоразговори със семействата си, да наблюдават футболните мачове от Световното първенство през 1970 г. (на което, между другото, участва и България – непознато явление за младите българи), да играят шах (това е първата шахматна игра в космоса) и дори да гласуват на избори в СССР.
За да може мисията да бъде изпълнена, космическият кораб „Союз 9“ не е стабилизиран по трите оси, а по спин с цел пестене на консумативите за контрол на ориентацията. Въртенето на космическия кораб изтощава Николаев и Севастянов, които се разболяват от височинна болест. Когато двамата се завръщат на Земята на 19-ти юни, те се чувстват толкова зле, че не могат сами да излязат от космическия си кораб. Николаев дори припада, когато е качен на евакуационния хеликоптер. Разбира се, обществеността нищо не знае за това – съветската преса пише, че космонавтите се чувстват добре.
Николаев и Севастянов в крайна сметка се възстановяват за броени седмици и на 27-ми юни се показват за пръв път пред обществото след приключването на експедицията.
https://www.space-bg.org/
https://www.cosmos.1.bg/
