В книгата „Чернобилско досие КГБ“, където са събрани доскоро намиращи се под графа „секретно“ архивни документи, е публикувана справка на УКГБ УССР (Комитет за държавна сигурност на Украинската съветска социалистическа република), в която се признава за истинските нива на радиация.
В град Полеское, разположен на границата на зоната на отчуждение, радиоактивността във въздуха в този момент е 3100 микрорентгена на час, на почвата е 4900, а в Киев „радиоактивността във въздуха в различни точки на града е между 500 и 1050 микрорентгена на час“.
Безопасният за здравето на хората радиационен фон е между 20 – 30 микрорентгена на час, максимум 50.
В сборника „Чернобилско досие КГБ“, който е публикуван от Института по история на Украйна, съвместно с държавният архив на Службата за сигурност на Украйна и Института за национална памет, са събрани данни, които никога не са публикувани досега.
Книгата, която е с обем от над 1000 страници, помага не само да се пресъздаде картината на самата трагедия, но и да се разбере, как е работила командно-административната система на СССР, в която съобщенията и оценката на случващото се, дадени от специалните служби, са били по-важни от мнението на специалистите, а боязънта от истината е била по-силна от страхът за живота и здравето на хората.
За всичко това разказва историкът Олег Бажан, който е съставител на сборника „Чернобилско досие КГБ“ с непубликувани досега документи.
– КГБ имали информатори в различни промишлени предприятия и ВУЗ-ове. Тези хора са се занимавали с мониторинг на общественото настроение. След взривът на Чернобилската АЕЦ са се задействали 67 агенти, които са събирали информация за реалните причини за аварията, като същевременно са имали задачата да разсейват паническите слухове и спрат разпространението на антисъветски изказвания.
Вижте още: Неудобните тайни около Чернобил: Защо пациентите в Москва умират, а в Киев оживяват?
Това били обикновени граждани, които от името на КГБ шпионирали хората, а в документите ги наричали „приказливци“. С тях се е провеждала „профилактическа работа“. По два пъти на ден районният отдел на КГБ предавал информация за това, колко човека „неправилно“ тълкуват политиката на партията и изказват личното си мнение за случилото се.
Преподаватели и студенти били заставяни да мълчат, изтривали надписите по стените, събирали листовките, които гражданите на Киев оставяли по улиците, в опит да разкажат на останалите за случилото се.
Те също така противодействали на работата на чуждестранните журналисти, които търсили истината за Чернобил – не ги пускали да снимат в зоната на отчуждение.
Документите потвърждават, че агентите на КГБ са противодействали на американският ТВ канал CBS, че са забранявали на сътрудниците на американското посолство да взимат проби от почвата в Киев и в зоната на отчуждение, за да разберат истинското ниво на радиационно замърсяване. Примерите са много.
Съществували наръчници, в които пишело какво да се казва на чуждестранните журналисти и учени. В разговорите с тях е трябвало да се казва, че причината за взрива в ЧАЕЦ е човешка грешка, а не на техниката или оборудването. Това е била основната мисъл, която сътрудниците на КГБ е трябвало да пропагандират сред хората, разказва Олег Бажан.
– Ние сме дали акцент на общественото настроение в периода на аварията в Чернобилската АЕЦ. Тези документи не са публикувани досега и именно поради причина са избрани за този сборник. В книгата са описани и методите на работа на КГБ в условията на информационната война, която се е водила тогава между Запада и Съветския съюз. Примери за това даваме под формата на документи.
Нов и неизвестен за обществото е следаварийният период, тоест какво се е случило с ЧАЕЦ след това, как е бил построен обекта „Укритие“ (защитно съоръжение, което ограничава разпространението на радиоактивни частици от избухналият четвърти блок).
Документите, които са публикувани преди, разказват за аварията в Чернобилската АЕЦ до 1986 г., а ние разказваме историята на базата на документи на КГБ до разпадането на Съветския съюз, разказва Олег Бажан.
Ето какво става ясно за ефекта на радиацията върху здравето на населението на град Бела Церква (на юг от Киев), пет години след инцидента: „Заболеваемостта сред децата се е увеличила с 30% за последните три години.
Общо 18 459 деца са регистрирани в диспансера през януари 1991 г., в това число 415 евакуирани от Чернобилската зона, това е със 17% повече, отколкото през 1986 г.
Влиянието на неблагоприятните фактори е довело до промени в имунната система на децата, което се доказва с увеличаването на алергичните заболявания с 39,7% и увеличението на броя на новородените с малформации с различна тежест.
Броят на децата с увреждания от детството се е увеличил с 400% в сравнение с 1986 г. (от 57 до 228 души). Заедно с това има увеличение на онкоболните (към 01.01.91 г. броят на онкоболните на 100 000 души нараства от 964 през 1988 г. на 1315 души).
Ракът на белите дробове в сравнение с 1989 г. е нараснал с 32%, на млечната жлеза с 32%, на половите органи с 200%, на кръвоносната система с 35%. Поради липсата на необходимите технически средства в лечебните заведения (ултразвук, компютърна томография и др.), онкологичните заболявания са се откривали основно на етапа на възпроизвеждане на метастази, което не позволява ефективно хирургично лечение“.
„Днес, според някои оценки се казва, че аварията в Чернобил е струвала на Съветския съюз до 200 милиарда рубли на цените на 1 януари 1990 г. И всичко това в момент, в който Горбачов има нужда от средства за преструктуриране и модернизиране на икономиката“, разказва Бажан.
Вижте още: 14 факти за аварията в Чернобил, които трябва да знаете
„Трябвало да бъдат засекретени мащабите на взрива, количеството на радиоактивните вещества, които са се разпространили в резултат на инцидента, какви организации са взели участие в ликвидацията на последствията от аварията, а също и информацията за това, колко е струвало всичко това“, разказва той.
– Ние се стремим да покажем в сборника по какъв начин са искали да скрият истината. От аналитичните доклади става ясно, защо се е разпаднал Съветският съюз. Именно Чернобил е довел до края на съветската система.
В нашите документи е видно, че сътрудниците на спецслужбите препоръчват на висшето партийно ръководство да унищожи „желязната завеса“, да увеличи международното сътрудничество, защото съветската икономика няма възможности и научен потенциал за осигуряване на съответстваща ефективна борба с последствията от ядрената катастрофа.
В наръчниците на сътрудниците на КГБ се е говорило за необходимостта от сваляне на ограничението за обмен на научно-техническа информация, която по това време не е стигала до СССР, а също и за това, че е необходимо да се възобновят по-близките отношения със САЩ, за да се появи възможност за привличане на международната общественост за решаване на възникналите във връзка с атомната катастрофа проблеми, казва Олег Бажан.
Един от тези проблеми е бил обектът „Укритие“: бетонната конструкция над разрушеният от взрива четвърти блок на АЕЦ, предвидена да издържи до 40 години – още на втората година става ясно, че конструкцията не е херметически затворена. И въпреки че т.нар. „саркофаг“ е защитавал до някаква степен околната среда, тъй като не е херметически затворен от саркофага продължавали да излизат радиоактивни частици, които замърсявали природата.
Това е можело да бъде избегнато.
„Западът е бил прав, когато е настоявал да бъде затворена АЕЦ, защото е имало и аварийни спирания на работещите блокове, но не са можели да разкрият това, защото в такъв случай ще се разбере, че изоставаме“, казва историка Бажан.
Във вторият том на книгата, изследователите са се съсредоточили върху архивните материали за строителството на атомната електроцентрала, което е започнало през 1970 година. Авариите и изтичанията на радиоактивни вещества, некачествените строителни материали, проблемите в работата на атомният реактор, неквалифицираната работна ръка – всичко това се разкрива в публикуваният сборник.
Книгата „Чернобилско досие КГБ“ е посветена на 50-годишнината от основаването на град Припят. В градът са живели около 50 000 души, като се е очаквало тяхната бройка да расте. След аварията в Чернобил, всички граждани на Припят са евакуирани, а днес градът е мъртъв.
Във видео презентация на новата си книга, Олег заявява: „Тезата на СССР е, че атомът е безопасен и „мирен“. Даже може да се сложи вкъщи под леглото. Че атомните реактори могат да се сложат под леглото и не е възможно да се взривят. И когато всъщност се е случила аварията са я скрили именно, защото е удар по съветският имидж, удар по съветската икономика, удар по атомната промишленост и са взели решението да засекретят тази информация, буквално за един час“.
Сетланс / Танита Димитрова svoboda.org / ecohome
