Историческото ръкостискане между астронавтите на „Аполо“ и космонавтите на „Союз“ по време на съвместната им мисия през 1985 година. Photo credit : NASA
23 юли 2020 г. 12:45 ч.
Светослав Александров. През този месец отбелязваме 45 години от мисията „Аполо-Союз“, в хода на която за пръв път в историята се скачват американски и съветски космически кораб. По този повод Роскосмос реши да публикува архив от доскоро засекретени документи за проекта. Документите разкриват мащабите на страха и параноята, които обхванали политическото ръководство на СССР да не би инженерите да не се справят с технологичните предизвикателства и така да изложат Съюза пред целия свят.
Архивът бе анализиран от историците Асиф Сидики и Дуейн Дейн, които написаха своя статия за журнала The Space Review. Проектът „Аполо-Союз“ е бил изключително сложен, защото е изисквал разрешаване на проблемите по скачването на два съвършено различни космически кораба, несъвместими един с друг. Специалистите на СССР трябвало да конструират за „Союз“ нов механизъм за скачване, да оборудват кораба си с нови антени за комуникация с „Аполо“, да премахнат радарната система „Игла“, използвана по време на сближаването със станциите „Салют“, да създадат нова цифрова телеметрична система, да променят животоподдържащата си система така че да е съвместима с богатата на кислород среда на „Аполо“ и също така да изменят някои дребни детайли по вътрешния облик на „Союз“, който е трябвало да бъде показан пред света по телевизионните екрани. Всичко това е изисквало допълнителни тестове на „Союз“ и неизбежно довело до множество отлагания. Съветското ръководство се е притеснявало, че корабът няма да е готов в срок и това е щяло да ги постави в нелепа ситуация пред обществото.
Ето каква е хронологията: през септември 1973 г. правителствен документ отбелязва, че работата по наземното командване, контрола и комуникаците е „абсолютно незадоволителна“. По-късно през ноември същата година, по време на среща между представителите на висшето ръководство на СССР, е изразено притеснение, че „работата по комплекса „Союз-М“ протича много неудовлетворително“. Особено сериозни опасения възникват по отношение на изправността на йонната система за контрол на височината, която, макар и да е тествана по време на полета на „Союз 12“, все още не е достатъчно надеждна.
Подготовката за мисията „Аполо-Союз“ протича и на фона на сериозна реорганизация на ръководството на съветската космическа програма. Василий Мишин е уволнен заради четирите поредни провала на лунната ракета „Н1“, последният от които е през 1972 година. Подготовката за петия полет, предварително насрочен за 1974 година, е прекратена и така съветски космонавти никога не стъпват на Луната. Мишин е заменен от Валентин Глушко, който от години ламти за неговия пост. Въпреки че документите не споменават поименно за тези рокади, те намекват, че Глушко е имал отрицателно отношение към „Аполо-Союз“. Тук е коректно да се спомене, че Глушко от години е критикувал труда на Корольов.
Глушко поема контрола над Енергия през май 1974 година и е поставен в ситуация да ръководи работата по „Аполо-Союз“, дори и да няма принос към създаването на технологиите. Два месеца по-късно министърът Сергей Афанасиев, в отсъствието на Глушко, критикува директора на проекта „Аполо-Союз“ Константин Бушуев за балистичното навлизане на проведения месец по-рано безпилотен полет на кораба „Союз-МС“, на борда на който са изпитани новите системи. Друг инженер на име В.А. Тимченко е обвинен за „безотговорно отношение“. За радост нито един от тях не е уволнен преди осъществяването на мисията „Аполо-Союз“. Бушуев работи в космическия отрасъл до своята смърт през 1978 година, а Тимченко по-късно се труди по проекта „Буран“.
Традиционно в СССР космическите проекти били осъществявани в строга секретност. Никога не са били организирани излъчвания на изстрелванията в реално време поради страх от провал. Оповестявали са се само успешните пускове, а авариите били потулвани. Целта на политическото ръководство е била да покаже космонавтиката в най-добрата възможна светлина. Въпреки това по време на подготовката за „Аполо-Союз“ възниква имиджов проблем. Американците възнамеряват да покажат изстрелването на „Аполо“ на живо по телевизията, както винаги са постъпвали до този момент. За да не бъдат подложени на критика, Съветите също решават да излъчат в реално време изстрелването на кораба „Союз“ с космонавтите Алексей Леонов и Валери Кубасов. Това е първото пряко излъчване на съветски космически полет, както и последното за много години напред.
Параноята по отношение на публичността не спира дотук: съвместен проект със САЩ означава, че американските специалисти трябва да стъпят на съветска почва и да посетят центъра за управление на полета. Съветското ръководство се опасява от изтичане на технологии с военна насока към западния свят. Как в такъв случай може да бъде осигурен „открит“ център за управление на полета, където могат да дойдат американските специалисти и чуждестранните журналисти? Ето така: създаден е изцяло нов, резервен център за управление към института ЦНИИМаш, където се „създават условия, които биха елиминирали евентуален неофициален контакт между специалистите на института и американците“. Същевременно придвижването на американците е строго ограничено до определени зони, а предприятията на СССР изготвят списък на доверени работници, които могат да се включат да се трудят с американските си колеги. За да няма и минимален риск, на тези избрани специалисти е забранено да работят по какъвто и да е проект с военно приложение, докато трае работата по „Аполо-Союз“.
В крайна сметка полетът е успешен и макар че слага символичен край на космическата надпревара, Студената война продължава. Съветското ръководство е имало своето основание да се опасява – след приключването на мисията, на територията на музея в Смитсоновия институт, е позициониран голям макет на скачените кораби „Аполо“ и „Союз“. Една вечер музеят е посетен от представители на американското разузнаване, които оглеждат внимателно „Союз“…
Но какво да се прави… такива неща наистина са се случвали…
https://www.space-bg.org/
https://www.cosmos.1.bg/
