Днешният летен зноен ден ме върна към онзи ленив следобед пред 8 г., когато посетих Манадо, Индонезия. Бях се скрил от горещините в прохладната стая на малък хотел и до мен достигна приятна сладникава миризма. Разбрах, че се носи от чудните пържени банани, за които дотогава само бях чел и чувал. Ето какво представляват в действителност.
Местните ги наричат „писанг горенг“. Разрязани са наполовина по дължина, оваляни в панировка, състояща се от брашно, яйца, захар и сол, и изпържени. Коричката им е хрупкава, а отвътре са сочни. Поднасят се с някакъв лютив сос, наречен самбал. Въпреки странната комбинация, много са приятни на вкус, обаче не прекалявайте с лютивото – тези от вас, които имат слаби стомаси, след известна време може да се чувстват доста неудобно. Просто приятелски съвет.
„Самбал”-ът представлява лютива смесица от доматено пюре, като нашата лютеница, люти чушки, захар, сол и какво ли още не, която жителите на града обожават и добавят към почти всяко ястие. Чужденците обаче трябва много да внимават, особено ако силния лютив вкус не им понася.
Всъщност, в Индонезия имат много видове банани. Една част от тях са предназначени само за пържене. Например тези, които се продават у нас, въобще не стават за тази цел, може да опитате, но се разкашкват. Друг вид, пържени на тънки филийки, на вкус са досуш като нашите пържени картофи, известни като „чипс“. Солени на вкус, също се поднасят със самбал.
Независимо дали са сладки или солени на вкус, пържените банани са любимо лакомство за местните и туристите и представляват чудесно следобедно похапване.
