Типичният дом за хора с деменция представлява сграда с лъскави подове, медицински сестри с бели престилки, а единственият приятел на живеещите в него е телевизорът. Но има и изключения…
На пръв поглед, Хохвик е малко селце (градче), разположено на около 20 км от Амстердам и по нищо не се отличава от всеки друг холандски град. Жителите на селото прекарват деня си като всеки друг – пазаруват, ходят на театър, събират се с приятели и се контят във фризьорските салони. Това, което не знаят обитателите на това село е, че живеят оркестриран живот – фалшива реалност.
Навсякъде по улиците има камери за наблюдение, а жителите се наблюдават постоянно. От магазинера до градинаря, от фризьора до зъболекаря – всеки от тях е част от измамата.
Хохвик е старчески дом, дегизиран като село. Той е предназначен за настаняване на хора, страдащи от тежка деменция. За разлика от типичният старчески дом с дългите коридори и депресиращата обстановка, Хохвик се опитва да създаде благоприятно за живот място за тези безпомощни хора.
Обитателите живеят в общи къщи, имат театър, хранителен магазин, поща, градини и заведения. Всеки магазинер, сервитьор и готвач е служител на Хохвик и играе своята роля в измамната реалност. Селото има около 150 жители и 250 гледачи.
Концепцията „Хохвик“ е създадена от Ивоне вон Амерон, докато е работила като социален работник в традиционен холандски старчески дом. След като вижда как функционират домовете за възрастни, тя решава да промени нещата. Вон Амерон осъзнава, че по-важно от това да имаш достъп до най-доброто лечение е да имаш свободата да правиш това, което обичаш. Нейната мечта е била да създаде място, където пациентите могат да живеят обикновен, нормален живот, в благоприятна среда и да се занимават с важни за тях дейности.
Мечтата ѝ се сбъдва през 2009 г., когато отваря Хохвик. В селото има близо 32 тухлени къщи и други удобства. Във всяка къща живеят няколко души, между 6 и 7, които имат общи интереси. За тях се грижат един или двама гледачи. Всяка къща има уникален интериор, който да пасва на интересите на групата, която живее в нея.
Жителите сами избират какво да правят през деня, кога да се хранят и кога да се разхождат. Някои избират да обядват в кафенето или ресторанта, а други в дома си. Всеки месец, жителите получават фалшиви пари, с които да си пазаруват в супермаркета или да си плащат в ресторанта. Разбира се, понякога забравят да използват фалшивите пари и просто взимат каквото си поискат, без да плащат.
Целта на всичко това е да се запази чувството за самостоятелност, което е много важно за хората, които страдат от деменция.
„Дори и да знаем, че обичате кафето си със захар, ние ще ви питаме всеки ден: „Искате ли захар за кафето си?“, така ще имате право на избор всеки ден“, обяснява служител от кафенето.
Психологическата полза от воденето на щастлив и доволен живот върху физическото здраве е огромна. Жителите на Хохвик приемат по-малко лекарства, хранят се по-добре, живеят по-дълго, а дори и изглеждат по-щастливи от хората, които живеят в стандартните заведения за възрастни хора.
Успехът на Хохвик вдъхновява и други държави по света. Подобно селце е създадено и в Пенетангуишене, Онтарио, Канада. Друго има в Кентърбъри, Кент, Англия.
Разбира се, като всяка нова идея и тази търпи критики. Някои хора задават въпроса, етично ли е да се мамят умишлено хората, създавайки фалшива реалност.
Привържениците на идеята обаче твърдят, че няма вреда в „доброжелателната манипулация“. Според изследванията, въпреки че жителите живеят в илюзия за нормалност и независимост, те изглеждат спокойни и уравновесени, а това е всичко, което е от значение в крайна сметка.
amusingplanet
