Единственият родопски манастир в Пазарджишка област, той ще Ви впечатли още щом го зърнете.
Разположен е в северните склонове на рида Каркадия от Баташката планина, в полите на Западните Родопи. Отстои на 12 км югозападно от гр. Пазарджик, недалече от с. Паталеница и на 3 км от с. Баткун. Поради тази причина манастирът е известен още като Баткунски.
В църквата „Св. Димитър” в с. Паталеница била намерена мраморна плочка с гръцки надпис, според който се предполагало, че манастирът е възникнал през Средните векове и по – точно през ХІ-ХІІ в. Има едно становище, че светата обител е била построена върху основите на стар езически храм. При разкопки в района пък били намерени стари римски монети. В близост до манастира се намират и останките на древния град Баткунион.
Днес манастирът ще Ви впечатли с изключително поддържаното пространство около него, с иконите, със зеленината.
Вижте снимки…
Във времето преди Освобождението, обителта давала подслон на много хайдушки войводи, сред които били Тодор Банчев, Бейко Гощанов и други техни другари. Всички те винаги били посрещани гостоприемнo от тогавашния игумен на манастира – йеромонах Герасим. През 1872 г. когато Васил Левски правел обиколка из Пазарджишко, посетил и манастира и основал революционен комитет с представители от селата Паталеница, Баткун, Црънча, Елидере ( днес Ветрендол ) и Ямурчово ( днес Мокрище). Самият Пазарджишки управител Али бей също посещавал и уважавал манастира, защото там той намерил изцерение от болестите си.
В периода на комунистичния режим една от сградите на манастира била преустроена в клиника за душевно болни и дълъг период била използвана за такива цели. Днес манастирът представлява комплекс от една каменна църква, жилищни постройки, където са монашеските килии и стопански постройки. Към обителта има и голямо Църковно-земеделско стопанство. Църквата на манастира е по своята същност еднокорабна, едноабсидна и безкуполна, със специфичен градеж на стените, облицована с бигор. Размерите й са дължина – 12 м. и ширина – 6 м. До западната й фасада е долепена голяма камбанария. Има предверие, където се съхраняват ценни икони като „Апостолски събор”, „Св. Георги на кон”, и „Св. Харалампий.
Иконостасът на храма е резбован и датира най – вероятно от 1809 г., което се разбира от датировката на една от иконостасните икони – храмовата икона на „Св.св. Петър и Павел”. Той представлява майсторски изпълнена възрожденска творба. Особено красиви са растителните и животинските орнаменти на царските двери. Предполага се, че иконите са изработени от Христо Димитров, който основал Самоковската школа. В манастира през 1867 г. е работил и известният възрожденски зограф Станислав Доспевки. Той изписал четири големи икони – на Св. Богородица, на Иисус Христос, на Св.св. Козма и Дамян и неръкотворния образ на Господ Иисус Христос. Изрисувал също и два портрета, един на игумена, йеромонах Герасим и един на сестра му – баба Лула. Тези два портрета представляват ценни образци на българската възрожденска живопис.Зографът украсил със стенописи и стаята, в която пребивавал и тези стенописи съществуват и до днес.
Друга рядка забележителност на манастира е старата лоза. Игуменът, Архимандрит Василий, живял в обителта повече от 30 години и починал през 1977 г., свидетелствал, че стари лозари, чрез задълбочени изследвания установили, че лозата била над 500 години и била най-старата на Балканския полуостров. Размерите й били необикновени. Най-фрапираща била дебелината на стъблото й. То имало обиколка 1,10 м. Преди години короната била 70-80 пъти по-голяма отколкото е сега и е покривала целият двор на манастира. Но през 1978 г. силна буря счупила скелето и съборила лозата на земята. Счупил се и най-големият и плодоносен клон. Така размерите на тази столетница значително намаляли. Сега в дънера на старата лоза са се развили две нови стъбла, които активно плодоносят. Лозата ражда черно грозде, с твърди зърна и то се използва предимно за приготвяне на вино. Заради всичко това старата лоза е обявена за природна забележителност.
Днес св. обител е действаща и отворена за посетители. Манастирът е мъжки, към братството се числят Константийски епископ Яков, който е и игумен на манастира и йеромонах Йоаким. Храмовият празник е на 29 юни, когато се чества паметта на светите първовърховни апостоли Петър и Павел.
Източник: Уикипедия
Сподели с приятели!
Посещения:
43
