Село Жребичко в снимки
Тази история все още не е в минало време и се надявам това да не се променя. Село Жребичко се намира в община Брацигово и още през 1451 година султан Мехмед II го включва в списък от селища, дарени на неговия везир Халил. Около него витаят множество легенди. Една от тях е, че в покрайнините на селото се е намирало тракийското светилището на бог Дионис. Другата е за името, идващо от мястото, на което в една тежка зима е намерено от стопаните си загубено жребче. Във видеото, което ще публикувам в края може да чуете и версията на Димитър Дънеков, родом от селото и автор на книга за него.
Село Жребичко се намира встрани от основните пътни артерии и ако целенасочено не тръгнеш към него, то никога няма да се озовеш там. А, всъщност пътят свършва на централния площад в селото и оттам започва най-хубавото. Именно там е паметникът на загиналите местни жители в Априлското въстание и чешмата, от която да отпиете студена вода преди да тръгнете по стръмните улици.
“Древни къщипобелели от радост,сред цветни градини.Други тъжнипосивели от старост,скрили спомени дивни.”— Тотка Лунгарска
Това е един от текстовете за Жребичко в книгата на Димитър Дънеков „Началото и края на света“. Днес жителите на селото по статистически данни са под 50, а само преди седемдесет години са били почти 1500. В годините, когато село Жребичко не е било толкова обезлюдено всяка неделя са се организирали надигравания с хоро между различните махали. Това разказва 84 годишният дядо Илия във видеото в края на текста, където има още множество интересни истории. Аз също се убедих, че разхождайки се по малките улички на селото, хората са готови да ви разкажат някоя любопитна история за селото или да ви упътят до всяка една забележителност в околността.
Въпреки, че е архитектурен резерват, немалко от сградите са останали само във формата на скелети и въпреки това всеки, който се разходи из тесните улички ще усети магията на това място. В селото се намира също най-старата църква в общината, обновена от местните жители. Тя е на повече от 150 години и веднъж е изгаряла през 1923 година, когато веднага е била възстановена. От 1956 година до днес в нея няма постоянен свещеник. Когато бях в селото, вратите и бяха здраво заключени с катинар, а върху тях можеха да се видят множество некролози. Димитър Дънеков разказва, че всеки Великден в нея има служба, водена от патриарх Максим, посредством аудио запис. Училището, което до неотдавна е имало 350 ученика до 7-ми клас, вече не съществува и е изгоряло.
Преди около 35 години в селото се появяват геолози. Техните проучвания показват, че районът е богат на медна руда и уран. След 30 години затишие изведнъж държавата решава да започне добив. Малкото останали местни успяват за момента да опазят красивия пейзаж, спокойствието и чистия въздух.
В случай, че текстът и снимките не са ви били достатъчни и имате 30 минути, може да се потопите в село Жребичко и неговите жители в следващото видео.
Всяка снимка в настоящата галерия е авторска и може да бъде закупена като файл, отпечатана върху хартия (само принт или рамкирана), канава, дърво или стъкло. Запитвания, коментари и предложения относно този или други проекти може да изпращате във Facebook, Instagram или Linkedin.
Ако публикуваното от мен ви допада, може да ме подкрепите:
