Мисълта е материална: каквото и да попадне в главата на човек, то определено ще се появи в реалността по един или друг начин. Това представяне е лесно да се потвърди и опровергае. Потвърждава се само емпирично (примери) и се доказва от науката. Въпреки това, много психолози използват научно разумни методи, базирани на вярата в материалността на мисълта.
Ако човек смята, че не е достоен за любов, му е трудно да намери любим човек. Само защото не го търси – защото си мисли,че не го заслужава? Ако някой си мисли, че не му е позволено да бъде шеф, никога няма да стане шеф. Защо да се стресира, когато не се дава?
Ако спортистът не вярва в победата, никога няма да бъде шампион. Не се надява да спечели, няма да може да мотивира себе си – безсмислено е! В това се изразява материалността на мисълта: вътрешната реалност се прожектира във външната. Както мислим, действаме – получаваме такива резултати. Всеки наш проблем почива на три основи. Първо са убежденията, предизвикали появата.Второто са действия, които се предприемат в съответствие с убежденията. Третото е лично преживяване, което тълкуваме по такъв начин, че настоящата ситуация да не се промени.
Никой от проблемите ни не възниква на празно място. Например някои жени имат мнение, че няма мъже, достойни да станат техни спътници на живота. Тази мисъл кара жената да се държи по определен начин и я прави самотна: тя или избягва мъжете, без да се уморява да се оплаква от самотата, или във всеки от тях да търси недостатъци, защото някак си трябва да потвърдиш убежденията си. Затова психолозите на първо място разбират защо пациентът има проблем. За да накарат човек да погледне себе си отвън, да преосмисли убежденията и да промени поведението си, психолозите имат много техники.
