Към съдържанието
Научени сме да понасяме толкова болка … и героически да отстояваме илюзията, че любовта си струва всяка една пролята сълза … А всъщност сме слаби … и всяко едно решение за сбогом краде по малко от блясъка в очите ни … Докато не изгубим светлината … Докато остане само мрак, сред който пламенно да се преродим … като феникс от пепелта … Защото донякъде е истина, че това, което не ни убива, ни прави по-силни … но и по-студени … по-скептични … по-недоверчиви … Никой, обаче, не ти казва това … защото мъдростта трябва да е вдъхновяваща … Ето я моята истина … Човек може да си наложи да бъде силен. И без значение колко болка ще му коства това, той може смело да стои зад избора си. Въпросът е … заслужава ли си …
Харесване на това:Харесвам Зареждане…
Навигация
%d блогъра харесват това:
