Към съдържанието
Тогава в междублоковите пространства растяха всякакви плодове като кайсия и праскова. Бяха пораснали и много ябълкови и черешови дръвчета. Чувствахме се като на село. Обикаляхме и се съзтезавахме кой ще намери по-голяма диня или тиква. Растеше също и слънчоглед. А как всъщност никнеха тия плодове и зеленчуци на 2-3 метра от блока ни в гъстите треволяци, които тогава никога не се косяха? Смятам, че не е проблем за всеки средно интелигентен човек да се досети.И каква ли беше причината за тази неземна свинщина?Моето мнение е, че всичко се корени в човешкия индивид. Тези от нас, които имат деца, знаят, че детето иска най-силно това, което му забраняваш. Толкова колкото повече не му даваш да прави нещо, то толкова повече го желае. И ако не успееш да му обясниш защо не трябва да го прави и защо неможе да го прави, то един ден когато не е пред очите ти и когато нищо не зависи от теб, ще го направи без да се замисли.Какво общо има това с боклука по дърветата?Според мен истината е, че горното твърдение не важи само за децата. Това е закоренено в същината на човека като биологичен вид. Когато дълги години на една нация са налагани норми на поведение без да и бъде обяснена нуждата от нея. Ако тя не бъде убедена в правотата на тези норми, ами те са и вменявани на сила, много трудно можеш да я убедиш, че трябва да го прави пожелателно. Затова и нашата свобода всъщност беше свободия…И макар вече торбичките да ги няма по дърветата, все още се забелязват единични случаи на висша форма на малоумие и олигофрения. Самият факт обаче, че вече не си хвърляме боклука през прозореца ми дава глъдка надежда за бъдещето ни. Ние вече сами си налагаме нормите на поведение.
Харесване на това:Харесвам Зареждане…
Навигация
%d блогъра харесват това:
