БЕЗКОНТРОЛНОТО ПРЕЯЖДАНЕ (ХИПЕРФАГИЯ) И НЕГОВИТЕ ОСОБЕНОСТИ

Хиперфагията е едно от сериозните хранителни
разстройства сред целия спектър от разстройства на храненето. В общ план това
разстройство бива подценявано, като чисто по народному се свързва с архаични
препратки — лакомия, чревоугодие, гастроном, яшен и т.н.

Когато хиперфагията не е вследствие на здравословен
проблем, болест или генетична предразположеност, причините най-често се свеждат
до психогенна основа. Което ще рече, че храната е средство не за задоволяване
на базови физиологични нужди, а за задоволяване на емоционални дефицити и
комплекси в личен план. Когато човек не получава необходимите за него чувства и
емоции, свързани с любов, приемане и взаимност, то той ползва храната като бърз
заместител, тъй като тя е винаги на разположение и под негов контрол. По този
начин засегнатите преодоляват своята несигурност и плахост, именно търсейки и
получавайки опека в храната. Формира се вътрешна нагласа и вяра, че по този
начин безболезнено бива преодолявано недоверието и несигурността в другите,
създава се удобна илюзия, че така няма да бъдат наранени, обидени или
изоставени. Този вид хранително разстройство се вплита в личността на човека и
пряко повлиява всички отношения във връзка със собственият АЗ-образ, интимност
и обкръжаваща среда.

Типичен пример за това е хиперфагията при жената,
която поради травма и несподелено чувство на обич, отрича своята женственост и
сексуалност, тъй като ако привлече към себе си партньор, след това трябва да
може успешно да поддържа връзка, което автоматично се явява сигнал заплаха, а
това засилва страха от изоставяне, нараняване и обида.

Като особеност в характера при повечето страдащи от
хиперфагия се откроява латентното чувство на гняв поради отхвърляне, потискане,
изоставяне, тревога и плахост, което не е било изразено външно, а е потънало
навътре в душата на човека. Често пъти именно този гняв, съчетан с вина, се
превръща в „орален садизъм” насочен към собствения АЗ.

Често чувството за глад е свързано пряко и с желанието
за контрол и моделиране на света и отношенията с околните. Проблемната зона тук
се заражда в отсъствието на обективната възможност за упражняване на този
контрол, който автоматично бива заменен от епизод на безконтролно преяждане.

В моментите, в които хората с хиперфагия преживяват
своята самота и страхове, използват храната, като временно облекчение, за да:

• осъществят своето илюзорно бягство от нерешени емоционални проблеми и травми.

• да се „възнаградят” или „самонакажат”.

• избягват страшен или стресиращ въпрос или проблем,
касаещ тях самите.

• се успокояват при тревожност, страх, срам, тъга и
самота.

• овладеят своя експресивен гняв или фрустрация.

• отвлекат вниманието си от чувства, хора и ситуации
на страх или стресови фактори.

• заличат тревожните спомени и своите травматични
преживявания в миналото.

Ето защо, в резултат на безконтролното преяждане,
хората често са с наднормено тегло или се намират в състояние на затлъстяване.
Психологическият дискомфорт тук е, че засегнатите изпитват непреодолимо чувство
на вина и срам, което води до неудържимо пристрастяване към храненето.

През 1997 г. безконтролното преяждане е включено в
DSM-IV, едва като временна диагностична категория. Докато официално от 2013 г.
е одобрено и прието като диагноза в DSM- V — „Склонност към Преяждане” или
Хиперфагия (ръководство за психичните заболявания на Американската Психиатрична
Асоциация). Хиперфагията е най-често срещаното хранително разстройство в САЩ,
Европа, Близкият Изток, Северна и Южна Америка, Катар и др. По данни на
Световната здравна организация около 4% от жените, 2% от мъжете и 30% до 40% от
търсещите помощ и лечение биват клинично диагностицирани с болестта.

Хиперфагията засяга хора от всички възрасти,
включително деца и подрастващи, като расата, полът и социалният статус в
обществото са без значение. Определяща роля при хиперфагията се явява
количеството консумирана храна. За всеки човек количеството храна е
индивидуално. Едни могат да преядат с дадено количество, докато за други това
количество не води до значително преяждане. В класическите случаи на
засегнатите от хранителното разстройство е налице значително повишаване на
теглото, което е ясно изразено външно. Но има индивидуални случаи на хора с
нормално тегло, които също се борят с болестта.

Има редица причини хората да ползват храната като
заместител на емоции. В екзистенциален план всеки човек приема храна, за да
живее и функционира нормално организмът му. Засегнатите от хиперфагия обаче
често компенсират свои лични непреживени и неотработени емоции, които ги
въвличат в лабиринта на омагьосаният кръг с храната. Когато е налице
тенденцията храната да се превръща в модел за успокоение на ума, се касае за
наличие на чист състав хранително разстройство.

Причини и
рискови фактори, водещи до хиперфагия:

• Генетичните особености на човека.

• Неправилна диета (ограничителни или нередовни
хранителни навици).

• История на значителни промени в теглото.

• Депресивни, тревожно-депресивни и други разстройства
на настроението, включително биполярно разстройство.

• Стигматизирането, свързано с теглото,
дискриминацията и/или тормоз над личността.

• Проблеми в и със семейството, или с други значими
важни връзки.

• Загуба на близки и значими хора.

• Емоционално, физическо, психическо малтретиране или
изоставяне.

• Употреба на наркотични и алкохолни вещества.

• Сексуална травма, сексуално насилие и др.

В напреднала фаза на разстройството постепенно се
развиват и други социалнозначими заболявания, които поставят в риск общото
качество и ритъм на живот у пациента.

Някои от придружаващите заболявания са:

• диабет тип 2

• високо кръвно налягане

• високи нива на холестерол в кръвта

• високи нива на триглицериди в кръвта

• заболяване на жлъчния мехур

• сърдечни заболявания

• някои видове рак.

• артрози

• ставни и мускулни болки

• стомашно-чревни проблеми

• депресия, тревожност, паника

• безпокойство

• сънна апнея

Често хората с по-високо тегло попадат под ударите на
емоционален тормоз и подигравки, което пряко влияе върху поведението и емоциите
им. Всичко това допълнително допринася за влошаване на хранителното
разстройството, което неминуемо води пациентите до тревожно-депресивни
разстройства, пристрастеност и зависимости.

Поведенческите и емоционалните признаци при
хиперфагията са:

• Често повтарящи се епизоди на преяждане най-малко веднъж седмично в период на
три месеца.

• Прием на по-голямо количество храна от нормалното за
кратък период от време.

• Отсъствие на контрол върху яденето, придружено с
чувството, че не може да се овладее какво и колко количество храна да приема.

• Прием на храна, докато се появи чувство на прекалена
пълнота и тежест в корема.

• Прием на големи количества храна, когато липсва
физически глад.

• Поглъщане на храната много по-бързо от нормалното.

• Предпочитание за хранене сам, заради срам от
приетото количество храна.

• Засилено чувство на отвращение от себе си и/или
приетото количество храна, състояние на депресия, срам или вина след епизода на
преяждане.

Важно за страдащите от хиперфагия е да потърсят
квалифицирана и адекватна помощ в лицето на специализирани звена, болнични
отделения и подготвени психолози в сферата на хранителните разстройства.
Лечението се повлиява чрез стационарни и домашни програми. И двете програми
предлагат голямо разнообразие от възможности за лечение. От изключително
значение е навременната и адекватна координация между лекари и психолози, които
лекуват склонността към преяждане.

Лечението на
безконтролното преяждане включва следното:

• Индивидуално психологическо консултиране с квалифициран психолог.

• Групи за психо-обучителна терапия при разстройство
на храненето.

• Групи за подкрепа.

• Семейна терапия.

• Подкрепа от член на семейството, образование и
курсове.

• Специализирано консултиране за храненето в норма.

• Медицинска и психиатрична помощ в случай на
необходима медикаментозна терапия.

• Когнитивно-поведенческата терапия при хранителни
разстройства.

Автор: Стоян Петров, психолог

Twitter
Facebook
Google+