КОГАТО НАДНОРМЕНОТО ТЕГЛО СЕ ПРЕВЪРНЕ В ОСНОВАНИЕ ЗА ВЕРБАЛНА ЗЛОУПОТРЕБА
Вербалната злоупотреба е обобщено наименование на
определен тип словесно агресивни действия, чиято цел е да нанесе обида и да се
подиграе с човешката личност. Тя е и защитен механизъм – огледален отговор на
средата, в която се намира агресорът. По форма на изразяване – това е ниско
примитивна агресия. Обикновено се проявява при по-импулсивния тип хора, тъй
като те действат рязко и първично, без никакви задръжки и контрол. При вербалната
злоупотреба е налице тоталното отсъствие на разкаяние, което агресорът
трансформира в обвинение към засегнатия, че не е приел или разбрал правилно
сигналите му.
Може би мнозина биха си казали – е,
какво пък толкова майтап да става…
В среда, в която агресията се толерира и не се санкционира, е нормално да се
имитира отровният модел на агресора. Често този тип агресия е повод за
психоемоционални травми още в подрастваща възраст.
Вербалната злоупотреба, не бива да се подценява, тъй
като думите съдържат в себе си невероятната сила както да лекуват, така и да
разболяват и нанасят тежки психоемоционални травми и щети върху психиката на
тийнейджърите.
Според проведено проучване на британски специалисти по
темата, хората се чувстват най-силно наскърбени, когато към тях е отправена
директна подигравка спрямо външния им вид. Почти всички участвали в
изследването признават, че се чувстват силно обидени, ако бъдат наречени с
епитета – „прекалено дебели“.
Голяма част от младежите с наднормено тегло, които са
сочени с пръст и са обект на вербална злоупотреба под формата на обиди, остри
критики и подигравки, са склонни да натрупат още килограми поради високите нива
на стрес, тревожност и чувство за вина.
„На чужд гръб и сто тояги са
малко.”- народна мъдрост.
Обществото е редно да узрее в степен, в която да осъзнае, че карайки
подрастващите с наднормено тегло да се чувстват зле, нито им решава проблемите
с килограмите и емоциите, нито им подобрява психичното благополучие.
Подигравките, обидите и посочването на недостатъците във външния вид, не
мотивират младежите с наднормено тегло да редуцират килограмите си, а напротив,
провокира у тях съпротиви и създаване на пречки за освобождаване от излишните
килограми.
Известен факт е, че в условията на стрес се засилва
апетитът, особено към нездравословни и сладки храни. Това е така, тъй като
захарните изделия произвеждат повече и по-бързо енергия, което води до
увеличаване на количеството серотонин – невротрансмитер, вид химическо
вещество, което спомага предаването на импулсите от един отдел на друг в
мозъка. Известен е още и като хормон на щастието, който има успокояващ ефект.
От край време битува в обществото
философията, че „агресорите са зли и жестоки”, когато чрез обиди и подигравки
нараняват душата на човека.
Дали имаме право да съдим поведението на агресорите
Личността на агресорите започва да се формира в детството и юношеството. Зад
всеки агресивен акт на поведение вкъщи или в социума, се крие сигнал за
поредица от проблеми и страхове, които те не искат или не умеят да споделят. Но
не винаги самите агресори са жестоките и злите, а отровната обстановка, в която
пребивават – чрез моделите, които, без да искат са приели от родителите и от
най-близкото си обкръжение. Всеизвестен факт е, че моделът на поведение на
подрастващите се обуславя от този на родителите.
Как се
отразяват подигравките за килограмите на тийнейджърите
Тийнейджърството е периодът на сложната преходна възраст, свързана с различни
по същност противоречиви преживявания. Той обхваща възрастта между 12-тата и
19-ната година, която идва непосредствено след детската възраст в развитието на
човека. Тийнейджърите преживяват биологични, емоционални и когнитивни промени.
Настъпва коренна промяна в съзнанието, мисленето и поведението, вследствие на
трансформацията от детска в ранна зряла възраст. В този диапазон на възрастта
вниманието се насочва към осмисляне на моралните ценности, формират се първите
устойчиви нагласи и се изграждат определени стереотипи на поведение.
Някои младежи понасят сравнително по-леко тези периоди
в развитието си, а други преминават през трудния път на характерните за
възрастта кризи. Естествено и нормално за тийнейджърите е да изпитват вълнения
и притеснения за своя външен вид. Преходът към емоционална зрялост, съчетан с
вече натрупан фонд от знания и опит, тласкат младия човек към стремеж да
изглежда актуален и модерен в обкръжаващата го среда.
Сред най-разпространените кризи в тийнейджърска
възраст се нарежда темата, свързана с външния вид. Тази тема е изключително
деликатна, тъй като една обидна квалификация по отношение на визията, засяга
много повече, отколкото каквото и да било друго подмятане.
Подигравките за външния вид,
причиняват трайна емоционална щета.
Обидите и подигравките за килограмите могат да окажат продължително негативно
влияние върху самочувствието на младежите. Последствията от вербалната
злоупотреба върху психиката им може да са такива, че те никога да не съумеят да
се възстановят от крайностите в негативното отношение на връстниците си. В наранената,
неопитна душа се зараждат негативни чувства – гняв поради отхвърляне,
потискане, изоставяне, тревога и плахост, които дълго време не са изразявани
външно, а са потънали дълбоко навътре в душевността на страдащите.
Наранена душа – наранено тяло.
Когато заместител на душевната болка се явява храната
В екзистенциален план човек приема храна, за да функционира нормално организмът
му. При наранената тийнейджърска душевност, чиято нервна система е в
продължително състояние на тревога, често се търси опека в храната, тъй като тя
се явява достъпен заместител на емоции. По този начин младежите илюзорно
облекчават множеството психоемоционални травми от миналото, което ги въвлича в
лабиринта на омагьосания кръг с храната в настоящето. Именно тук е моментът,
когато се създават „удобната илюзия” и „сляпата вяра”, че няма да се чувстват
наранени, обидени или посочвани с пръст. Така създадена, тази „сляпа вяра” може
да се вкорени в личността им и да влияе пряко както в отношението към
собственият Аз-образ и интимност, така и в отношенията с обкръжаващата ги
среда.
Повтарящата се психоемоционална травма моделира
биологията на човек на дълбоко ниво
Когато дълги години в съзнанието на страдащия кънти ужасяващият глас на
обидата, се отключва латентно чувство за гняв. Травмираната душа влиза в режим
на борба, бягство или замръзване, а всичко това я тласка към състояние на
тревога и душевен хаос.
Страхът, гневът, тъгата, мъката и вината преминават на
телесно ниво и оставят понякога трайни белези. Ето защо, често гневът и срамът,
съчетани с вината, се явяват предпоставка за системни злоупотреби с храната.
Психологическите наранявания в
подрастваща възраст, са сред най-съществените причини за повечето психични
проблеми в бъдеще.
Зад всяко тяло с наднормено тегло се крие различен проблем. При едни е
генетичен фактор, при други фактор на средата, при трети е нарушение в обмяната
на мастната тъкан и хормонални проблеми, при някои хора е на психогенна основа
или вследствие от прием на медикаменти – антидепресанти, антиконвулсанти, някои
медикаменти, използвани в лечението на диабет, някои хормонални препарати,
кортикостероиди и др.
Прекомерният прием на храна, с цел успокоение или
справяне с наранените емоции има отрицателен ефект върху физическото и
психическото здраве на подрастващите. Психологическият дискомфорт
непреодолимото чувство за вина и срам, ги води до неудържимо пристрастяване към
храненето. А това несъмнено влошава качеството им на живот.
Рязкото залитане към диети и
маниакални спортни занимания в тийнейджърска възраст, са предпоставка за
психоемоционални и физически проблеми, и е добре да се уловят навреме първо от
родителите и близките им.
Значим
момент е подкрепящата ролята на родителите и близките
Основната стъпка, която трябва да се предприеме е изграждането на стабилна
доверителна връзка родител – дете и предразполагането към свободно споделяне на
проблемите. Подкрепата и чувството за сигурност, които вдъхват родителите в
тези нелеки моменти за подрастващите, са от първостепенна важност за
преодоляването и предпазването от дълбоко емоционални травми. Препоръчително е
да се дискутира открито с младежите, да се отдели време, в което да се обсъждат
вълнуващите и травмиращите ги събития в ежедневието им.
Подходът е правилен, когато щадящо и деликатно се
навлиза в света на техните преживявания и емоции, без критика, остър тон и
неглижиране на споделеното. Тогава се постига яснота в ситуациите, което дава
възможност за адекватна реакция в подкрепа и съвет към тийнейджърите. Проявата
на активно слушане е от помощ в тези съществени моменти.
Съществува закономерност между
самочувствието на родителите и това на техните деца.
Важна насока за родителите е да подходят с нагласата, че не става въпрос за
провеждане и спечелване на битката с агресора, а напротив, да насърчават и
подтикват подрастващите да извличат ползи за себе си от ситуациите, в които са
въвлечени. Препоръчително е да се поработи над самочувствието и увереността на
младежите. Оказаната помощ от родителите ще им помогне да се справят с преживените
разочарования и неуспехи.
Успешното преодоляване на препятствията може да окаже
положителен резултат в повишаване на самооценката. Всеки провал е възможност за
учене и личностно израстване. Грешките и неуспехите са част от живота и няма
нищо страшно в тях, тъй като индивидуалният социален опит ни изгражда като
личности.
Самочувствието не е даденост, то
може да се развие със съзнателни усилия.
Доброто самочувствие на тийнейджърите е важно и е в основата за тяхното бъдеще
като зрели възрастни. Когато самооценката им е по-висока, те изпитват по-малко
разочарования, стрес и тревожност.
Препоръки в
помощ на родителите:
• показвайте загриженост и желание за подкрепа
• покажете
на детето си, че не е само и че ще се справите заедно
• свободно изкажете
притесненията си, но не ги обвързвайте с идеята за бърза промяна в поведението
на детето си
• опитайте
се деликатно да разберете, какви са преживяванията му в този момент
• положете
старания да затвърдите връзката на доверие с детето си, като споделите своя
слабост или притеснение от юношеските ви години.
Ако
родителите усетят в себе си невъзможност да се справят сами, то винаги биха
могли да потърсят професионално съдействие от психолог.
Автор: Стоян
Петров, психолог
Twitter
Facebook
Google+
