На илюстрацията: космическият кораб „Орион“ се отправя в далечния космос. Image credit : NASA
9 ноември 2020 г. 08:00 ч.
Светослав Александров. Една от първите задачи на Барак Обама след спечелването на президентските избори в САЩ през 2008 г. бе да назначи цялостна ревизия на НАСА и да прекрати програмата на предишния президент Джордж Буш „Съзвездие“ за завръщане на човек на Луната.
За разлика от ситуацията преди 12 години, новоизбраният американски президент Джо Байдън надали ще се осмели да направи нещо подобно. Но дали новата програма за лунни полети „Артемис“ ще бъде възпрепятствана по някакъв начин?
Тук е уместно да напомня, че сметките на Обама излязоха криви. Намеренията му да спре „Съзвездие“ се сблъскаха с Конгреса. Разбира се, Обама и повечето конгресмени не проявяват никакъв сериозен интерес към космическото развитие на човечеството. Никой няма да загуби изборите, ако човек не стъпи на Луната през 2024 г. или на Марс през 2030-та. Но един конгресмен може да загуби изборите, ако съществена част от работниците в неговия щат останат без работа и заплати. А държавно-контролираната космонавтика на САЩ е преди всичко за създаването на работни места.
Не е изненадващо защо Конгресът каза „не“ на Обама. Хората, застрашени от съкращения след края на космическата совалка, не биваше да останат на улицата. Случи се нещо немислимо – за пръв път конгресмени, а не учени започнаха да чертаят планове за полети на човек в далечния космос, като те конкретизираха каква трябва да е бъдещата ракета, какви части да използва и в кои щати да се строи. Резултатът е налице – „Спейс Лонч Систъм“. Ракетата, която все още не е полетяла. В известен смисъл програмата „Съзвездие“ не беше спряна, просто продължи под друго название и с друга цел – полет до астероид (по-късно целта беше допълнително преформулирана на взимане на камък от астероид и неговата доставка до окололунна орбита).
Тръмп не се осмели да прекрати работата по „Спейс Лонч Систъм“ и тя остана в центъра на новата лунна програма „Артемис“ (която замени астероидните планове на Обама). И така разработката на ракетата и кораба „Орион“ продължиха напред.
Разликата между 2020-та и 2008-ма година е също така, че макар и все още да сме далече от полет на човек в далечния космос, реализацията на инициативата е в много напреднал етап. Вече първата „Спейс Лонч Систъм“ е построена, корабът „Орион“ е построен, работните места са налице. Но също така световните космически агенции искат пилотирани полети до Луната. Ако целта на Байдън е да има повече глобализация и сътрудничество с останалите космически играчи, той надали ще прекрати сключените международни спогодби.
И все пак уебсайтът SpaceNews ни информира, че макар и резки завои в целите на НАСА да не се очертават, все пак известни промени ще настъпят. Джо Байдън е оповестил четири приоритета за мандата си: справяне с коронавируса, възстановяване на икономиката, постигане на расова справедливост и борба с климатичните промени.
Именно последната задача може да бъде поверена на НАСА. За разлика от администрацията на Тръмп, която разумно предложи отговорността по изучаване на климатичните промени да бъде прехвърлена от НАСА на НОАА (идеята не се осъществи), вероятно администрацията на Байдън няма да има такива намерения.
Настроенията сред част от космически ангажираните демократи са именно НАСА да се занимава с климатичните проучвания. През лятото на 2019-та бившата заместник-администраторка на НАСА Лори Гарвър публикува в Washington Post статия, която бе озаглавена „Забравете за нови пилотирани мисии в космоса. НАСА трябва да се фокусира върху спасяването на Земята“.
Впоследствие Гарвър оповести, че заглавието не е избрано от нея, а от редакцията на вестника, но идеята е в общи линии същата. Вместо американската космическа агенция да се занимава с мисии до Луната и Марс, основната ѝ задача е да работи с изучаващи климата спътници.
Какво може да направи администрацията на Байдън? Както вече казах по-горе, новият американски президент надали ще прекрати задачата за нови полети до Луната и Марс заради сключените договори и геополитическото значение. Но той може да постигне две неща:
1. Да отложи лунното кацане за по-нататъшна дата. Това не е задължително лоша идея. Много експерти са на мнение, че с текущите ресурси на НАСА, отпуснати от Конгреса, 2024-та година не е разумен срок.
2. Орязване на парите за лунната програма, за да се финансират климатичните изследвания. Ето това е нещо, което може да се случи. Бюджетът на НАСА е ограничен, нови средства за агенцията надали ще бъдат осигурени (особено с оглед на кризата с коронавируса), а пари за климата ще трябва да бъдат взети отнякъде. Познайте коя е първата програма, която ще попадне под секирата.
Голяма част от космическите ентусиасти вече изразяват своето разочарование в новинарските сайтове от подобен евентуален развой на събитията. Но когато политиката на Щатите зависи преди всичко от кресливи борци за социална справедливост, това може да се очаква.
За огромно щастие обаче космосът вече не зависи изцяло от приумиците на политиците. С развитието на частната космонавтика идват нови възможности. Най-важното, което Конгресът и новият президент могат да направят, е да не пречат на този прогрес и да не наложат на частниците абсурдни регулации.
В противен случай ще разберем защо Илон Мъск по-рано през годината написа в социалните мрежи израза „Take the red pill“.
https://www.space-bg.org/
https://www.cosmos.1.bg/
