На снимката: техници подготвят мисията „Чанг’e 5“ за полет. Photo credit : CCTV/Andrew Jones
9 ноември 2020 г. 18:00 ч.
Светослав Александров. През октомври космонавтиката на САЩ триумфира с успешното взимане на проби от астероида Бену в хода на мисията „Озирис-Рекс“, но това не е единствената възвръщаема експедиция през 2020-та година. Ако всичко мине по план, на 24-ти ноември Китай ще изстреля собствена двупосочна мисия към Луната.
Съгласно информацията, публикувана на сайта на Нейчър, стартът ще бъде осъществен посредством ракета „Лонг Марч 5“ от космодрума Уенчан. Също така напомням на читателите, че полетът първоначално бе насрочен за 2017-та година, но претърпя продължително отлагане заради предходна авария с носителя.
Мисията на име „Чанг’e 5“ ще бъде първият опит за доставяне на лунни скали на Земята след края на 60-те и началото на 70-те години, когато САЩ изпрати към Луната астронавти в хода на програмата „Аполо“, а СССР проведе поредица от роботизирани полети.
Предстоящата китайска роботизирана експедиция обаче ще се осъществява по схемата на „Аполо“, а не както са го правили съветските инженери – чрез директно кацане на лунната повърхност. „Чанг’e 5“ включва спускаем апарат, степен за отлитане от Луната, орбитален отсек и възвръщаема капсула. След като мисията навлезе в окололунна орбита, спускаемият апарат и степента за отлитане ще се отделят от орбиталния отсек и ще извършат меко кацане във вулканична местност, която е част от Океана на бурите на видимата страна на Луната.
Докато „Чанг’e 5“ е на лунната повърхност, специална пробивна машина ще дълбае докато бъде достигната дълбочина от 2 метра, докато чрез роботизирана ръка ще бъдат загребани проби от почвата и скалите. Материалът ще бъде преместен в степента за отлитане, чрез която ще бъде изстрелян към орбиталния отсек. Там пробите трябва да бъдат прехвърлени в спускаемата капсула за превоз към Земята.
Според информацията от Нейчър, които се позовават на официални сведения от Китай, част от доставения материал ще се предостави на местни лаборатории, друга част ще бъде съхранен за бъдещи проучвания и трета част ще се даде на музеите. Засега обаче не е ясно дали китайците ще изпратят лунни проби на други държави.
НАСА е давала събран от „Аполо“ материал на чуждестранни институции, а същевременно напомням, че днес всеки българин може да разгледа лунен камък от „Аполо 17“ в Националния природонаучен музей в София. Но заради наложените санкции от правителството на САЩ, на НАСА е забранено да дава материал на китайците и въобще да има каквато и да е пряка връзка с китайската космонавтика.
https://www.space-bg.org/
https://www.cosmos.1.bg/
