Ултравиолетова снимка на Венера, заснета от американската мисия „Пайъниър Винъс 1“ на 26-ти февруари 1979-та година. Photo credits : NASA
19 ноември 2020 г. 18:45 ч.
Светослав Александров. През месец септември международен екип от учени оповести вълнуващо откритие – в атмосферата на Венера, при това на тази височина, където температурите и атмосферното налягане са сходни с тези на Земята, има газ фосфин, който се счита за показател за наличието на живи организми. Откритието незабавно бе посрещнато със сериозен скептицизъм, който доведе до публикуването на няколко последващи анализа, подлагащи под съмнение съществуването на фосфина. Изследователите решиха да извършат повторен преглед на получените данни и така стигнаха до извода, че на Венера фосфин все пак има, макар и да е в по-малко количество от първоначално предполаганото.
Напомням на читателите, че да направи своето откритие, научният екип е използвал сведения от обсерваторията ALMA и телескопа JCMT. Основната критика бе насочена именно към ALMA – т.е. че в публикуваната база данни има грешка, която може да е повлияла на изводите. Ръководството на ALMA качи коригираните данни на 16-ти ноември, а главната изследователка и водещ автор на проучването за фосфина Джейн Грийвс организира нов повторен анализ. „Трудихме се като откачени“, сподели тя на дискусионен форум за Венера към НАСА на 17-ти ноември.
Според Грийвс и нейните колеги коригираните от ALMA данни показват спектралните характеристики на фосфина. Няма друго вещество, което може да обясни данните. Част от критиците твърдяха, че този спектър, който учените тълкуват като фосфин, показва серен диоксид – газ, който често се среща в облаците на Венера, но няма връзка с живи организми. Грийвс е категорична, че критиката е необоснована и се аргументира чрез данните, получени от другия телескоп JCMT.
Междувременно бяха намерени независими сведения, подкрепящи наличието на фосфина във венерианската атмосфера. Нов анализ, направен от биохимика Ракеш Могул в Калифорнийския държавен политехнически университет, беше базиран на повторно разтълкуване на данните от мисията на НАСА през 1978 г. „Пайъниър Винъс“. В хода на тази мисия бяха освободени атмосферни сонди, които изследваха химичния състав на въздушните слоеве по време на спускането. Могул е убеден, че роботизираната експедиция е открила доказателства от молекула, съдържаща фосфор и най-простата възможна такава е фосфин.
Повторният анализ на данните от ALMA, направен от Грийвс и колегите ѝ, все пак ревизира твърденията за точното количество на фосфин в атмосферата на Венера – сега се счита, че неговата концентрация е 5 частици на милиард. Но това все още е твърде голямо количество, за да може да бъде обяснено от небиологични процеси. Има ли все пак живот на Венера?
За да може да се даде отговор на този въпрос са нужни нови мисии. Понастоящем планетата се изучава единствено от японската роботизирана станция „Акацуки“, но тя не притежава нужните прибори, за да е в състояние да търси фосфин. През октомври японско-европейската мисия „БепиКоломбо“ прелетя край Венера и направи измервания, които понастоящем подлежат на анализ. По-нататъшни облитания ще бъдат отново осъществени от „БепиКоломбо“, както и от американската роботизирана експедиция „Паркър“, а през 2025 г. Индия планира собствена мисия до планетата. Междувременно Грийвс и нейният екип планират да получат данни от други телескопи.
За съжаление Венера твърде дълго бе пренебрегвана от космическите агенции, а това е огромна грешка. „Има 1001 причини да отидем на отново Венера и ако впоследствие се окаже, че след по-нататъшни наблюдения и анализи фосфинът го няма, пак ще има 1000 причини да се върнем там“, категоричен е изследователят Дейвид Гринспуун от Планетарния научен институт във Вашингтон.
За повече информация: Нейчър
https://www.space-bg.org/
https://www.cosmos.1.bg/
