Лавандула – Lavandula – особености.
Лавандулата е едно от най – красивите и ароматни растения, поради което е широко използвана за озеленяване, освен това е отглеждана като билка, или заради етеричното масло, което се извлича от нея. Тя е вечнозелен цъфтящ храст с многобройни, гъсти и ароматни цветове и с много интересн сиво – син цвят на листата, който се запазва даже през зимата. За озеленяване се използва за ниски живи плетове и като листодекоративно растение за ниски и плътни вечно зелено групи, чийто сивкав цвят изпъква и контрастира между останалите растения.
Най – често изполвани са Обикновена, теснолистна лавандула – / Lavandula officinalis, Lavandula angustifolia / или Широколистната лавандула – / Lavandula spica / има и хибридни форми.
Тя произхожда от района на Средиземноморието, но много добре вирее и у нас. Представлява нисък вечнозелен храст с полусферична форма – туфа, достигащ до 60см. при теснолистната, и до 1м при широколистната и хибридната. Тя е студоустойчив вид със силно развита коренова система, макар и след зимата някои от връхните клони а измръзват , но след подрязване на пролет много бързо избуява. Непретенциозна е към богтството и влажноста на почвата, което заедно със здравите и корени я прави подходяща за укрепване на наклони като почвопокривно растение .
Листата са линейни или линейно-ланцетни разположени срещуположно. Тези на теснолистната лавандула са сивозелени, а на широколистната са по-обилно покрити с власинки и имат белезникав цвят. Тя е вечнозелено растение, но сменя листата си когато станат на 2 – 3 години и остават само младите и свежи листа.
Цветовете са дребни, разположени върху цветоносни стъбла 20-60 см. в съцветие клас. Оцветени са най често в синьо или в бяло, бледорозово и виолетово . Цветовете на хибридната лавандула са едри и стерилни, което я отличава от широколистната. Цъфтежа на всички е богат и продължителен, като цъфти през май, юни и трае поне 1 месец. Ако подрежете цветовете, когато започнат да изсъхват, най вероятно тя ще цъфти макар и по слабо и през август.
Обича светлината, а засенчването не и понася добре. Невискателна е към почвата, развива се най-добре на бедни, карбонатни и песъчливи почви, но по добре ще се чувства при редовно торене с минерални торове. Неподходящи за лавандулата са киселите или много глинестите почви и почвите с високи подпочвени води.
Ако решите да отглеждате лавандула, може да използвате цветовете и. Изсушените цветове се използват за приготвяне на билкови чайове, като ароматизиращо и инсектицидно средство. Освен че е всеизвестна с успокоителния си ефект, лавандулата прогонва комарите, молците и други насекоми, но привлича пчелите, понеже е медоносно растение, а медът от лавандула е смятан за един от най-ароматните.
Ето още няколко съвета за засаждане и отглежане на лавандула.
При засаждане на в живи плетове поставяйте по 3 – 4 бр в линия за метър, а при изгражане на храстови групи засаждайте поне 8 – 10 растения на кв .м. Не поставяйте лавандулата на сянка или на по влажни места. Торете с комбинирани торове и поливайте радовно, но много внимавайте да не преовлажните. Подрязвайте рано на пролет и преди да прецъфти, точно под основата на цвета / така растението няма да използва силите си за узряване на семената, а за развитие /.
Върни се на начална страница.
