На илюстрацията: Космическият кораб „Драгън XL“ доближава станция Гейтуей. Credits : SpaceX
27 януари 2021 г. 17:15 ч.
Светослав Александров. Преди броени дни беше оповестено, че Русия бе изключена от експертната група за създаването на международната окололунна станция „Гейтуей“. Дмитрий Рогозин се оправда с думите „ние никога не сме искали да бъдем включвани, за да ни изключват“. В реалността случващото се е напълно закономерно събитие, отразяващо състоянието на руската космонавтика.
В тази връзка известният космически експерт Виталий Егоров написа подробна статия за списание „Н+1“, която можете да прочетете в оригинал на този линк. На страниците на КОСМОС БГ представям най-важните акценти от нея.
Според Егоров искането на Русия да има равноправно сътрудничество по „Гейтуей“ по начин, по който днес се случва на МКС, би следвало да се тълкува ето така: да има равно разпределение на политическите и технологичните дивиденти, но в парично отношение Щатите да поемат основното финансиране.
В Русия програмата за МКС се позиционира като общ проект със САЩ при равни дялове, но финансовият товар между руснаците и американците (заедно със западните им партньори) се разпределя в съотношение 10 към 90. Този дисбаланс е въведен съзнателно при създаването на МКС – основният принос на Русия за строежа на станцията не е паричен, а технологичен и опитен. Даже един от руските модули „Заря“ е напълно платен от Щатите – от построяването до изстрелването. Руските модули на МКС поемат служебната функция – те притежават системите за водоснабдяване, зареждането с гориво и поддържането на станцията. Това е така, за да могат модулите на САЩ, Европа и Япония да бъдат основно ангажирани по научно-изследователската дейност.
Роскосмос, твърди Егоров, няма да се откаже да участва в окололунната станция „Гейтуей“ на същия принцип – ако тя се нарича обща, докато производството на модулите в руските предприятия бъде заплатено от САЩ.
Основният стълб на Русия, който позволява на страната да претендира за равноправие на МКС, остава пилотираната транспортна система, която включва ракетите и корабите „Союз“. В продължение на близо 10 години светът разчиташе на нея, защото Щатите и техните партньори не разполагаха със собствен способ за превоз на екипаж. Но в случая с окололунната станция „Гейтуей“ монополът се държи от САЩ. Руският междупланетен кораб „Орел“ тепърва напуска чертожната дъска и минава към създаването на първите макети. За сравнение американският кораб „Орион“ е напълно построен и е вече готов за първия си полет в безпилотен режим. Русия не очаква „Орел“ да полети преди 2023-та година. По отношение на корабостроенето Русия изостава с 10 години от САЩ, а по отношение на свръхтежките ракети – даже с повече.
На теория, смята Егоров, Роскосмос може да обнови кораба си „Союз“ за полети до Луната, като го изстрелва до околоземна орбита, след което се скачва с горна степен, изведена с ракета „Ангара А-5B“. Но Русия трябва първо да го демонстрира на практика и чак тогава да диктува условията си. Към настоящия момент стартовата площадка за „Ангара“ на космодрума Восточний още не е построена, ракетата не е завършила изпитателната си програма и водородната горна степен не съществува. Добре е да си спомним за инцидентите с пробойната на кораба „Союз МС-09“, за аварията на „Союз МС-10“ (които се случиха през 2018 година), а днес – за все още нелокализираната пробойна в руския модул „Звезда“. Всичко това е на фона на успешните изстрелвания на свръхтежката ракета „Фалкън Хеви“, полетите на новия кораб „Крю Драгън“ до МКС, завършения кораб „Орион“ и изпитанията на централната степен на „Спейс Лонч Систъм“. Това показва, че САЩ може да се справя и без Русия.
Експертът е категоричен, че ако пътищата на САЩ и Русия в космоса се разделят, то тогава руснаците трябва да предложат своя собствена програма. Според Егоров най-добре се позиционира проектът за околоземна станция. Макар че това изглежда като повторение на станция „Мир“ през 80-те и 90-те години на миналия век, по-добре е Русия да притежава нещо, отколкото нищо.
https://www.space-bg.org/
https://www.cosmos.1.bg/
