На снимката: астронавтът на НАСА Алън Шепърд забива знамето в лунната повърхност по време на мисията „Аполо 14“ през 1971 година. Photo credit : NASA
31 януари 2021 г. 20:45 ч.
Светослав Александров. Изстрелването на експедицията „Аполо 14“ на 31 януари 1971 г. е осъществено след почти десетмесечна пауза в пилотираните полети на НАСА, породена от аварията с „Аполо 13“, довела до героични усилия от страна на наземното ръководство и чудодейното спасяване на астронавтите Джим Ловъл, Джон Суайгърт и Фред Хейз. През тези десет месеца специалистите модифицират сериозно командния модул на кораба, за да гарантират, че подобен инцидент вече няма да се случи, както и да удължат престоя и работата на астронавтите на повърхността на Луната.
Екипажът на „Аполо 14“ включва новаците Едгар Мичъл (пилот на лунния модул) и Стюард Руса (пилот на командния модул), които нямат нито една мисия зад гърба си, но те са придружени от легендата Алън Шепърд (командир на мисията). Напомням на читателите, че Шепърд излита по-малко от месец след Гагарин на 15-минутно космическо пътешествие (доста по-кратко от Гагариновия 108-минутен полет), с което се превръща във втория човек в космоса и първия астронавт на САЩ. По времето на „Аполо 14“ на астронавта е поверена отговорна задача – да върне вярата на обществото в НАСА след инцидента с „Аполо 13“ на фона на все по-враждебната президентска администрация на Никсън, дебнеща за всеки дребен гаф и търсеща повод да съкрати средствата за пилотираната космическа програма.
Астронавтът Ед Мичъл работи с модулната транспортна система на Луната. Photo credit : NASA
Въпреки сериозната подготовка, мисията на „Аполо 14“ не се разминава без проблеми. На път към Луната астронавтите срещат трудности при свързането на командния и сервизния модул с лунния модул „Антарес“. Влизането в окололунна орбита е благополучно, но след отделянето на „Антарес“ с Шепърд и Мичъл (Руса остава в командния модул), писва аларма. Повредил се е превключвател, свързан със системата за аварийно прекратяване на кацането, която би спасила астронавтите в случай на сериозна аномалия при спускането към лунната повърхност. Оказва се, че парче метал е попаднало сред електрическите вериги и е довело до късо съединение. Приложена е софтуерна кръпка, който изолира превключвателя от останалите компоненти. След това, по време на същинското спускане, отказва радарната система. Астронавтите я рестартират неколкократно и накрая „Антарес“ сполучва да кацне на Луната с 55-метрово отклонение от крайната цел.
Астронавтът Ед Мичъл на Луната. Photo credit : NASA
Мичъл и Шепърд се спускат на 5-ти февруари в района на кратера Фра Мауро – същото място, където е трябвало да кацне екипажът на „Аполо 13“. Вътре в този кратер се намира друг по-малък на име Коун, който отдавна е събудил интереса на учените. Ето защо след първата „космическа разходка“, в рамките на която Мичъл и Шепърд разгръщат американското знаме и основната част от научните инструменти, те преспиват в неудобните хамаци на „Антарес“ и на следващия ден се отправят да търсят Коун. По това време мисиите „Аполо“ все още не превозват със себе си луноход (първият луноход е доставен от кораба „Аполо 15“), така че астронавтите се мъчат да достигнат до Коун пеша. Мичъл и Шепърд са принудени да се катерят в продължение близо километър и половина (първата планинарска разходка на друго небесно тяло), като си помагат само с грубо начертана карта. Но ръбът на Коун не приближава и не приближава. Астронавтите се връщат обратно в модула силно разочаровани.
Едва през 2009 г., когато НАСА изстрелва към Луната мощната роботизирана станция „Лунър Риконисънс Орбитър“, става ясно колко близо Мичъл и Шепърд са се озовали до целта. Камерата на „Лунър Риконисънс Орбитър“ е много мощна и може да заснема съвсем дребни характеристики на лунната повърхност – в това число следите, оставени от ботушите на астронавтите по време на историческите експедиции „Аполо“. Оказва се, че Мичъл и Шепърд са се доближили само на разстояние 30 метра от ръба на Коун, преди да се откажат. Истински малшанс!
Снимка на „Лунър Риконисънс Орбитър“ от 2009 г., показваща следите на астронавтите в близост до кратера Коун. Credit : NASA/GSFC/Arizona State University/Svetoslav Alexandrov
След като тричленният екипаж се прибира на Земята на 9-ти февруари, става ясно, че въпреки възникналите проблеми, мисията е постигнала съществен успех в научно-изследователско отношение. Събрани са 42 килограма лунни скали. Изследването им потвърждава, че астероидният удар, който е довел до образуването на басейна Имбриум и съответно до формацията на Фра Мауро, е настъпил преди 3.93 милиарда години. Известна част от скалите представляват вулканичен базалт и датировката им показва, че са сходни с тези от останалите експедиции „Аполо“, но са по-стари от тях – на възраст между 4 и 4.3 милиарда години.
Снимка на скалата Садъл, заснета от астронавтите на „Аполо 14. Photo credit : NASA
Докато Мичъл и Шепърд се разхождат на Луната, останалият в окололунна орбита Стюарт Руса успява да изготви много подробни и висококачествени снимки на района Декарт. Тези фотографии помагат за планирането на амбициозната мисия „Аполо 16“.
Някои от оставените от екипажа на „Аполо 14“ инструменти на лунната повърхност работят и излъчват радиосигнали до септември 1977 година. Сред тях е и чувствителният сеизмометър, който открива хиляди лунотресения и спомага за изясняването на вътрешната структура на Луната.
И накрая нещо любопитно – преди да се прибере обратно в лунния модул за пътешествието си към Земята, Алън Шепърд играе голф и изпраща топката на около 183 метра от себе си. За съжаление неговата цел топката да прелети няколко километра в условията на слабата лунна гравитация не е постигната, но няма как – Шепърд е ограничен от тромавия си скафандър. Десетилетия по-късно, през 2006-та, руският космонавт Михаил Тюрин отново играе голф в космоса – този път от външната страна на МКС. Вече в състояние на безтегловност топката прелита хиляди километри, преди да изгори в земната атмосфера.
Източници: НАСА, Smithsonian National Air and Space Museum, Lunar and Planetary Institute
Искате ли да имате своевременен и бърз достъп до новините? Освен страницата на КОСМОС БГ във Фейсбук, присъединете се към канала на уебсайта в Телеграм – линк тук.
Харесвате ли статиите на КОСМОС БГ? Можете да подкрепите Светослав Александров в Patreon, или да направите дарение чрез Epay или Paypal (за повече информация – на този линк).
https://www.space-bg.org/
https://www.cosmos.1.bg/
