Днес, 1 февруари 2021 г., отбелязваме Деня на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим.
Датата е учредена в България през 2011 г. от президентите Желю Желев (1990-1997 г.) и Петър Стоянов (1997-2002 г.).
За 45 години комунистическо управление – от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. – над 300 000 българи са били убити без съд и присъда, изчезват безследно и биват подлагани на нечовешки мъчения в десетките лагери на смъртта.
За по-малко от 100 години – от избухването на болшевишката революция в Русия през 1917 г. до падането на Берлинската стена през 1989 г. – в световен мащаб комунизмът е отнел живота на над 100 милиона души, като най-много са в Китай.
Жертвите на комунизма са повече от тези през Първата и Втората световни войни, взети заедно.
България е една от близо 30 държави, които са били ръководени от комунистически режими.
Днес комунизъм открито се практикува само в пет държави: Китай, Северна Корея, Виетнам, Лаос и Куба.
Най-голямата комунистическа партия в света е тази в Китай, с над 90 милиона членове.
Нейното управление от 1949 г. насам се отличава с множество политически кампании, в резултат на които в мирно време живота си изгубват над 80 милиона души.
След Големия скок напред, Културната революция и кръвопролитията на студентите на площад „Тиенанмън“, днес китайската комунистическа партия продължава да преследва хора заради убежденията им.
Последните ѝ жертви са близо 100 милиона последователи на духовния метод Фалун Гонг, мюсюлманското малцинство уйгури и искащите демократично управление жители на Хонконг.
Всички тези кампании са подробно изложени и анализирани в серията уводни статии на медията The Epoch Times, „Девет коментара на комунистическата партия“.
От публикуването на „Деветте коментара“ през 2004 г., близо 400 милиона китайци са се отказали от членство в комунистическата партия и свързаните с нея организации. Това движение носи името „Туейдан“ и се счита за мирния преход на Китай от комунистическа в свободна държава.
Но най-страшното при комунизма не е физическият терор.
Целта на комунизма
Още от създаването си от Карл Маркс, комунизмът има една единствена цел – да унищожи човечеството.
Това разкрива книгата „Как призракът на комунизма управлява нашия свят“ (2019 г.).
На теория, целта на комунизма е равенство за всички и „рай на земята“.
За да постигне това обаче, комунизмът трябва да се пребори с божественото начало на човека, да изкорени семейството, частната собственост, обществения строй, образованието и културата, и в крайна сметка да елиминира човека.
Криейки се зад лозунги като „равенство, просперитет, прогрес и социализъм“, комунизмът заблуждава хората, за да ги направи свои поклонници, а по-късно ги превръща в жертви на непрестанните си борба и революция.
Съответно, комунизмът никога не постига утопията, която обещава.
Напротив, повечето държави, практикуващи комунизъм, са сравнително изостанали, и историята им е осеяна с кръв и смърт.
Навсякъде по света и винаги, когато е прилагана, комунистическата идеология е водила до заличаване на човешката идентичност и индивидуалност, до загуба на свободата на мисълта и изразяването, до цялостно промиване на съзнанието и до замяна на традиционните ценности с партийна култура.
Съвременните форми на комунизма
Докато преди комунизмът присъстваше само в отделни държави като форма на управление и по явен начин, в наши дни той е „мутирал“ и вече е трудно различим.
От 30-те години на 20-и век се разпространява на Запад под формата на т.нар. критическа теория, на база ученията на Маркс: първо в Европа, а после и в САЩ. Тръгва от т.нар. Франкфуртска школа.
Постепенно нейни последователи стават водещи университетски преподаватели, журналисти и политици в САЩ.
Стъпка по стъпка, те променят обществените традиционни схващания за семейството и света. Подкопават държавните институции, образователната система и медиите с изкривени идеи за равенство, премахване на собствеността, сексуална революция и мнима, но катастрофална заплаха от климатичните промени.
На база на тези изкривени нови ценности, те също настройват различните социални групи едни срещу други, използвайки различията между тях: раса, социален статус, религиозна принадлежност и други.
Проявление на тези променени ценности виждаме напоследък в насилствените протести на движението BLM („Черните животи имат значение“) и т.нар. антифашистко движение Антифа.
А най-пресният израз на тази нова форма на комунизма – която някои наричат неокомунизъм или неомарксизъм – е повсеместната медийна цензура и поляризация около и след президенстките избори в САЩ.
Социалните мрежи и масмедиите открито цензурираха единия от кандидатите – републиканеца Доналд Тръмп – и всячески потискаха законните му искове за преразглеждане резултатите от вота.
Сега победителят в изборите – демократът Джо Байдън и неговите поддръжници – правят постъпки за импийчмънт на Тръмп и търсят разправа с тези, които го подкрепят.
Не е случаен фактът, че Тръмп е носител именно на традиционните ценности и е открит антикомунист.
Докато Байдън и особено неговият вицепрезидент Камала Харис – макар да носят названието „демократи“ – всъщност провеждат т.нар. либерална политика, фокусирана изключително върху правата на малцинства, престъпници и имигранти, а маргинализират редовите американски граждани. Също се опитват да заличават историята на страната и да обезличат половете.
Политика, присъща точно на комунистическите режими: в миналото комунистите използваха за „полезни идиоти“ работническата класа, а сега, за новите комунисти, това са именно малцинствата и всички групи, които комунистите подстрекават да се чувстват „онеправдани“.
Нещо повече, изборите за президент в САЩ този път станаха фокусна точка на целия свят. Борбата между традицията и комунизма, между дясното и лявото, и между доброто и злото отекна във всички точки на планетата и я промени завинаги.
Тогава кой е всъщност жертва на комунистическия режим? Цялото човечество.
