Старшип SN9 излетя и достигна успешно 10 километра височина, но и този прототип се затрудни с кацането

1
164
Добави коментар
redbul80
redbul80

На кадъра: „Старшип SN9“ излита на фона на чакащия да започне изпитанията си „Старшип SN10“. Photo credit : SpaceX

2 февруари 2021 г. 23:45 ч.

Светослав Александров. Поредният като цяло успешен полет по програмата „Старшип“ на СпейсЕкс – днес прототипът „SN9“ излетя в 22:25 ч. българско време и достигна безпроблемно до целевата височина от 10 километра. Но хората, които очакваха да завърши последната стъпка от изпитанието, а именно кацането, ще трябва да почакат още…

Полетът много наподобяваше този на „Старшип SN8“ през декември и също както тогава, прототипът реализира по-голямата част от предвидените задачи. След като апогеят беше преминат, двигателите се изключиха и „Старшип SN9“ изпълни благополучно процедурата „цопване по корем“, с която се проведе симулация на завръщането в атмосферата след космическа мисия. 

Но малко преди самото кацане един от двигателите „Раптор“ не успя да се запали, поради което прототипът се заби в земята с голяма скорост и беше обгърнат от огнено кълбо. 

Експлозивният завършек на мисията на „Старшип SN9“ не смущава ни най-малко космическите експерти – това е само един от прототипите на кораба, които се изготвят бързо, преминават през статичните си изпитания и след това се изстрелват при първа възможност. Следващият прототип „SN10“ е вече на стартовата площадка и СпейсЕкс е в готовност да започне първата част от тестовете, които включват пълнене с гориво. Пък кой знае? Може той да е прототипът, постигнал меко кацане! 

Но това не е сигурно. Кацането след ракетен полет е едно от най-големите предизвикателства на съвременното ракетостроене. Към настоящия момент едва три компании, и трите американски, са успявали да върнат първа степен на ракета след космически полет – СпейсЕкс, Блу Ориджин и Рокет Лаб. От тях само СпейсЕкс и Блу Ориджин владеят приземяването със спирачни ракетни двигатели, докато Рокет Лаб може да връща степени посредством парашут. И единствено СпейсЕкс е в състояние да приземява ракета посредством двигателите си след орбитален полет – носителите на Блу Ориджин засега са суборбитални. 

С оглед на трудностите, не е чудно, че повечето държавни агенции и космически компании не се и опитват да създадат възвръщаеми космически ракети. Но за целите на Илон Мъск не е достатъчно „Старшип“ да лети успешно – както се вижда и от днешния полет, това го може. Необходимо е да е в състояние да се завръща след полет, след което бързо да бъде привеждан в готовност за следващата си мисия. Едва след като космическите кораби станат напълно възвръщаеми и летят рутинно, ще може да се мисли за заселването на Слънчевата система и Марс. 

Видеозапис от днешния полет – Youtube връзка

https://www.space-bg.org/

https://www.cosmos.1.bg/