Сложни компютърни системи контролират съвременния самолет. Затова пилотите, който ги управляват, трябва да имат солидна подготовка.
Безопасността на пътниците зависи изключително от опита и обучението на пилота, защото компютрите не могат да разрешат всеки проблем. Те служат само като спомагателен инструмент и не заместват екипажа.
Историята на авиацията е доказала, че дори само една грешка на пилота или малка неизправност на бордовия компютър могат да доведат до трагичен инцидент.
Хиляди полети дневно минават безаварийно, но пилотите винаги трябва са подготвени за непредвидени обстоятелства. Следващите истории илюстрират значението на правилното обучение на пилотите.
Летене слепешком
През 1996 г. полет 603 на Aeroperú лети от международното летище „Хорхе Чавес“ в Лима, Перу, до чилийската столица Сантяго. Машината е безопасен и надежден Boeing 757: ново поколение пътнически самолет за времето си, контролиран от бордови компютри.
Минути след излитането, летателните инструменти започват да показват произволни данни и това става причина пилотите да се объркат.
Противоречивите съобщения за надморска височина и скорост карат екипажа да обяви аварийна ситуация и да поиска незабавно връщане на летището.
Една от функциите на бордовите компютри е да насочват пилотите за посоката на летене. Ако техниката откаже, пилотите могат да преминат на ръчно управление. И те правят именно това.
Полетът обаче е нощен и протича над водна повърхност, без видими наземни препратки. Така пилотите летят на практика слепешком. Все пак успяват да кацнат успешно.
Тръбите на Пито
Перипетиите обаче продължават при обратния полет към Лима. Бордовата техника отчита погрешно височината на летене.
Подведени от неизправните инструменти, пилотите вярват, че са на безопасна височина и предприемат заход за кацане на летището в перуанската столица.
Въпреки обявяването на аварийна ситуация, самолетът се разбива и всички 70 души на борда загиват.
При последващо разследване се установява, че тръбите на Пито на самолета – тънки тръби, прикрепени към корпуса – са били покрити със залепваща лента.
Тръбите на Пито измерват показатели като надморска височина, въздушно налягане и скорост, и изпращат тези данни на бордовия компютър. Залепващата лента е попречила на тръбите да подадат верни данни.
Оказва се, че преди полет 603, самолетът е бил на поддръжка. Съгласно стандартната процедура, тръбите на Пито били облепени със специална лента, която ги пази от повреждане или запушване. Но авиомеханиците забравили да я отстранят след края на профилактиката.
Този нещастен инцидент разкрива степента на зависимост на пилотите от автоматизираните бордови системи и безпомощността им при повреда на техниката.
Поуката е, че летците не бива да разчитат толкова на автоматизираните инструменти. Вместо това, трябва да развиват усет за състоянието на самолета и да знаят какво да предприемат в случай на техническа повреда.
Един от начините да се постигне това са тренажорите. По време на симулиран полет те поставят пилотите във възможно най-лошите сценарии.
Проблем с автопилота
Прекаленото разчитане на автоматичните системи проличава и в инцидента с полет 006 на China Airlines през 1985 г. от Тайпе до Лос Анджелис.
Когато е на около 360 км северозападно от Сан Франциско, един от четирите двигателя на Boeing 747 аварира.
Докато екипажът работи за решаването на проблема, самолетът се управлява от автопилот. Автопилотът е бордова компютърна система, предназначена да поддържа стабилен полет.
Тъй като отказалият двигател е на дясното крило, лявата страна на самолета има повече мощност, и това кара самолета да завива надясно.
Автопилотът използва елероните, за да стабилизира самолета и държи крилата балансирани. Те обаче се оказват неспособни да изправят посоката на движение.
Тогава капитанът деактивира автопилота и минава на ръчно управление. Но при изключването на автопилота, самолетът полита надолу с много висока скорост и губи 9140 метра само за две минути.
За щастие, капитанът успява да го изведе обратно нагоре само минути преди да се разбие в Тихия океан. Полетът бива отклонен и каца безопасно на международното летище в Сан Франциско.
Как се стига до тази критична ситуация?
Запис на разговорите в пилотската кабина разкрива, че водачите са заети с рестартиране на излезлия от строй двигател. Убягва им фактът, че автопилотът на този конкретен тип самолет не контролира кормилото, което поддържа полета в права посока.
Кормилото е устройство за управление на самолета, прикрепено към задната част на опашката.
С решението за деактивиране на автопилота се губят целият контрол върху кормилото, посоката на летене и баланса на самолета. Капитанът забравя, че при тези условия трябва да управлява кормилото ръчно.
Този почти фатален инцидент, причинен от неспособността на водача да контролира самолета, разкрива предоверяването му на автоматизацията.
Спиране на всички системи
Много рядко се случва самолет да остане без гориво. Дори толкова рядко, че много пилоти никога не срещат този проблем през цялата си кариера.
Но когато това се случи, бордовите системи спират да функционират и пилотите се нуждаят от всички придобити в тренажора знания, за да приземят безопасно машината.
Липсата на гориво води и до спиране двигателите на самолета. Той губи тяга и електричеството, необходимо за захранване на сложните инструменти в пилотската кабина.
При отказ на двигателите, под корпуса се включва малка въздушна турбина. Тя представлява малко витло, което се активира с вятърна енергия и осигурява ограничено енергоснабдяване на критично важните системи.
Така самолетът остава във въздуха и може да бъде управляван.
Именно това се случва през 2001 г. по време на полет 236 от Торонто до Лисабон. Горивото свършва над Атлантическия океан, но опитният екипаж успешно приземява самолета на Азорските острови.
