Скалата Máaz бе първата, изучена от новия марсоход на НАСА „Пърсъвиърънс“. Photo credit : NASA/JPL-Caltech
12 март 2021 г. 08:00 ч.
Светослав Александров. Три седмици след благополучното кацане на американския марсоход „Пърсъвиърънс“, той изпрати първите си научни данни от Марс. Това е важен момент за новата роботизирана експедиция на НАСА, тъй като тя започва да се превръща от инженерен в научен успех.
Напомням на читателите, че „Пърсъвиърънс“ кацна в района на кратера Джезеро (Йезеро), където се счита, че се намира делтата на пресъхнала в далечното минало река. Изследователите са на мнение, че там марсоходът може да намери следи от отминал живот на Марс, в това число и енигматичните строматолити – слоести седиментни наноси, които на Земята се образуват от цианобактерии. Изучаването на фосилизирани строматолити на нашата планета предоставя някои от най-вълнуващите данни за еволюцията на живота по времето на протерозойската епоха. Ако еволюцията на Червената планета е наподобявала земната, възможно е „Пърсъвиърънс“ да открие сходни находки.
Първата скала, която понастоящем бива изучавана от „Пърсъвиърънс“, носи названието Máaz – от езика навахо, което означава Марс. Тя бе подложена на изследване от инструмента SuperCam.
Подробна снимка на Máaz, получена от микроскопа на SuperCam. Photo credit : NASA/JPL-Caltech
SuperCam е построен съвместно от учени от Националната лаборатория в Лос Аламос и консорциум от Френските изследователски лаборатории под егидата на френската космическа агенция CNES. Това е най-сериозният принос на Франция за „Пърсъвиърънс“. Инструментът вече е предоставил първите си данни към центъра на CNES в Тулуза и сред тях са първите звукозаписи от обстрелването на скала на друга планета посредством лазер.
„Изумително е да видим, че SuperCam работи толкова добре на Марс“, съобщава ученият Роджър Йън от лабораторията в Лос Аламос. „Когато за пръв път си мечтаехме за този инструмент преди осем години, ние се притеснихме, че сме прекалено амбициозни. Сега той е там и функционира изрядно“.
SuperCam е в състояние да извършва пет типа геологични анализи, които впоследствие ще насочват учените да подберат кои скали са подходящи са търсенето на живот. След кацането на „Пърсъвиърънс“ на 18-ти февруари, екипът на мисията е провел редица проверки на всички системи и подсистеми. Ранните резултати от изпитанията на SuperCam, които включват и звуци от Червената планета, са интригуващи.
Освен данните от микрофона, изследователите са получили вълнуващи първи данни от датчика VISIR, работещ в инфрачервения и видимия диапазон от електромагнитния спектър, както и от Рамановия спектроскоп. VISIR изучава отразената от скалите слънчева светлина, за да разгадае минералния им състав, като данните от датчика се комбинират с тези от Рамановия спектроскоп. Той от своя страна използва зелен лазерен сноп, за да възбуди химичните връзки в пробата и полученият сигнал разкрива информация за химичните съединения в нея.
Това е първият Раманов спектроскоп на Марс и благодарение на него учените биха могли да разберат условията, при които скалите са се формирали, както и потенциално да открият минерали и органични вещества, които могат да са се образували от живи организми.
За повече информация: НАСА
https://www.space-bg.org/
https://www.cosmos.1.bg/
