Кадър от днешното огнево изпитание. Photo credit : NASA TV
18 март 2021 г. 23:45 ч.
Светослав Александров. Два месеца след неуспешното огнево изпитание, днес НАСА отново запали двигателите на свръхтежката ракета „Спейс Лонч Систъм“. Този път всичко мина благополучно!
Четирите двигателя „RS-25“ работиха в продължение на осем минути – точно толкова време, колкото е необходимо, за да може „Спейс Лонч Систъм“ да достигне до орбита. Днес обаче нямаше изстрелване – изпитанието беше проведено, докато ракетата бе прикрепена към стенд на космическия център Стенис в щата Мисисипи.
Това бе последното важно изпитание, преди ракетата да бъде одобрена за полет. През следващите дни и седмици инженерите на НАСА ще прегледат събраните данни, след което „Спейс Лонч Систъм“ ще бъде изпратена към центъра Кенеди във Флорида. Там ракетата ще бъде прикачена към двата спомагателни твърдогоривни ускорителя и приведена в стартова готовност.
Стига графикът да бъде спазен, „Спейс Лонч Систъм“ ще излети в края на тази година или в началото на 2022-ра, като в хода на мисията ще изпрати кораба „Орион“ на път към Луната. Това ще е първата мисия от програмата на НАСА „Артемис“, която цели завръщането на американските астронавти на повърхността на естествения ни спътник. Като за начало дебютният полет на „Орион“ със „Спейс Лонч Систъм“ ще е безпилотен, но ако той бъде реализиран безпроблемно, две години по-късно към окололунна орбита ще се отправят и хора.
Днешният успех безспорно ще затвърди потенциалната номинация на Бил Нелсън за администратор на НАСА, която се спряга от администрацията на Джо Байдън. През изминалите години „Спейс Лонч Систъм“ беше критикувана от редица журналисти, експерти и космически ентусиасти, така че привържениците на тази ракета имаха нужда от категоричен успех – какъвто най-накрая беше отбелязан днес.
Напомням на читателите, че докато Илон Мъск разработва „Старшип“, преследвайки мечтата си да покори Марс, генезисът на „Спейс Лонч Систъм“ не е чак толкова благороден, поради което не е чудно защо множество космически ентусиасти не харесват ракетата. Тя е плод на уникален политически акт на неколцина конгресмени, поради което често пъти бива наричана саркастично „Сенат Лонч Систъм“. За тези, които не следят подробно развитието на американската космическа програма, напомням: през 2005 година НАСА започна да работи по проекта „Съзвездие“. За целта беше даден ход на създаването на две ракети – среднотоварна „Арес 1“ и тежкотоварна „Арес 5“. Но когато Барак Обама пое кормилото на властта в САЩ и администрацията на Джордж Буш беше сменена, президентът на Демократите назначи комисия от независими експерти, които да ревизират състоянието на „Съзвездие“. Изводът на експертите от тази комисия беше единодушен: проектът „Съзвездие“ би могъл да постигне успех, но са нужни милиарди долари, каквито Конгресът никога не би осигурил.
С оглед на извода Обама прекрати „Съзвездие“, но това решение се посрещна на нож от политиците в Конгреса. Никой от тях не се интересуваше дали човек ще се завърне на Луната или ще полети до Марс. Те бяха притеснени от факта, че след пенсионирането на космическите совалки много хора ще загубят работата си и като резултат конгресмените ще останат без избиратели. Поради това те се опълчиха на Обама и настояха работата по космическия кораб, който е известен под името „Орион“, да продължи. Освен това задължиха НАСА да построи свръхтежка ракета от типа на „Арес 5“. И не просто издадоха заповед, но наредиха кои предприятия да строят ракетата и какъв хардуер да бъде използван. Надали е имало такъв явен случай в историята на човешката космонавтика политици да се правят на ракетни учени…
Крайният резултат е, че „Спейс Лонч Систъм“ е забележителна ракета, но не особено впечатляваща, защото не води до напредък в космонавтиката. Докато Илон Мъск създава иновативни двигатели „Раптор“, работещи на метан, и вече изстрелва „Старшип“ (никой досега не е изстрелвал големи ракети на метан преди Мъск!), „Спейс Лонч Систъм“ разчита изцяло на стара технология. Тя притежава два твърдогоривни спомагателни ускорителя от совалковата програма, монтирани към горивния резервоар, който също представлява наследство от совалковата програма. Четирите двигателя на ракетата на първата степен „RS-25“ са основни двигатели на совалките. Нещо повече – тези двигатели вече са били използвани за космически изстрелвания и са извеждали хора в космоса. Един от тях даже е участвал в изпращането на общо 12 совалкови мисии до орбита!
Но това, което е най-умопомрачителният факт: совалката беше частично възвръщаема космическа система. Не толкова гъвкава и не толкова печеливша като ракетите „Фалкън“ на СпейсЕкс, но все пак имаше съществени елементи на възвръщаемост. Ракетата „Спейс Лонч Систъм“ представлява крачка назад – тя е изцяло невъзвръщаема, което ще рече, че след като в края на годината изведе кораба „Орион“ към Луната, историческите совалкови двигатели просто ще бъдат изхвърлени в океана!
Заради факта, че „Спейс Лонч Систъм“ е политически мотивирана ракета, харесва ли ни или не, работата по нея ще продължи и повечето космически ентусиасти са се примирили с мисълта, че тази ракета ще я има, дори и да не е най-оптималният начин да стигнем до Луната. Пък и по-добре да има някаква програма за усвояване на лунното пространство, отколкото никаква. Вероятно и окололунната станция „Гейтуей“ ще бъде построена и макар и по-рядко в сравнение с МКС, хора ще летят до нея с кораба „Орион“ и „Спейс Лонч Систъм“.
Видеозапис от днешното изпитание – Youtube връзка
https://www.space-bg.org/
https://www.cosmos.1.bg/
