Национална стратегия: 60% от жилищните сгради да са санирани до 2050 година

90
313
Добави коментар
vivian90
vivian90

Очакванията са, че до 2050 година в България трябва да бъдат санирани 60% от жилищния фонд и близо 17% от нежилищния. Очаква се по този начин да бъдат спестявани 7 329 гигаватчаса енергия годишно, с което емисиите на парникови газове ще намалеят с 3 274 453 тона въглероден двуокис. Това е планирано в приетата от кабинета в сряда дългосрочна национална стратегия за подпомагане обновяването на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради до 2050 година, съобщава 24 часа. В документа, върху който няколко министерства работят вече половин година, се казва също, че стратегията ще доведе и до създаването и поддържането на 17 600 нови работни места и допълнителен годишен ръст на БВП от 557 милиона лева към 2030 г. Това в момента е малко под 2% от актуалния годишен БВП на България. Санирането има и многобройни други положителни ефекти, се изтъква в стратегията. Един от тях е, че продажната стойност на апартаментите в санираните сгради се повишава поне с 10-15% в сравнение с преди мерките. Също така намалява зависимостта от внос на енергийни суровини. В документа се изчислява, че само за десетте години между 2021 и 2030 г. санирането ще помогне да се спестят 2 971 гигаватчаса енергия годишно, което представлява 6,9% намаление на общото енергийно потребление на домакинствата и сектора на услугите. Има и многобройни положителни ефекти от санирането върху публичните финанси, например от спестените разходи за енергийни помощи за бедните, от спестените разходи за болнична помощ заради подобреното качество на въздуха и на климата в помещенията. Всички преки и косвени ефекти от санирането са изчислени на между 30 и 40 млрд. евро за целия период на действие на стратегията. Разходите обаче също не са малко. Само за санирането на жилищните сгради например са необходими по около 257 млн. лв. всяка година от сега до 2025 г., по над половин милиард лева всяка година до 2030 г. и след това по около 1 милиард лева годишно до 2050 г., което прави само този разход към 25 млрд. лв. общо.