Най-добрият приятел на човека
Един съвременен прочит на понятието „приятел“, доколко го има в наши дни и как се разбира сега „приятелството“.
Най-добрият приятел на Човека е … кучето … Приятел! – Грешен отговор! – чакайте, сега ще Ви обясня! … Имам си работа на едно място: точно сега малко си почивам и гледам как един ловджия отива при „най-добрият си приятел“. Голяма радост Ви казвам, наистина среща „между стари приятели”! Взима нашият герой една шепа гранули, кучето върти радостно опашка, а той му хвърля само една гранула и казва строго: – Не! – кучето свежда виновно глава и чака … – Яж! – кучето веднага лапва гранулата и върти опашка за втора, така половин час! Ще ти се не видят и гранулите, гладен седявам, ама „като си на каишка“, какво да правиш … – Ще ловим ли прасенца тази събота, а? – пита, знаете кой. – „Ще ловим, как няма да ловим… то и слонове и жирафи ще ловя, кво да правя“ – пряка реч наполовина е това – единият философства и дава гранулите, а то – знам ли, кучешка му работа, възможно е (те кучетата) така да обичат, не могат „да си кажат“ (пък и някой пита ли ги)? … „Яхнете“ тази мисъл и се пренесете в големия град, аз ще Ви „настигна“ след малко! – Здравей, вече съм при теб отново! Знаеш ли защо се забавих? Изчаках да се махне „онзи“ и изсипах целия пакет с гранули на кучето – то пък не ги погледна! Ами нормално, то лъгано, лъгано, бито, манипулирано и експлоатирано … как да повярва, че някой ще му даде „ей така“ цял пакет с гранули? Ненормална работа, „кой знае какво си е помислило горкото“ – това не влиза в рамките на „никаква приятелска форма“ – дори за хората! … Продължаваме нататък … да приемем, че и двамата сме … кучета! Седим си ние кучетата в апартаменти, които не са наши (защото вече сме забравили, че „дивото ни зове“), хранят ни когато други решат и в количества, които други определят … за всичко, което си помислим и искаме … други решават … какво можем само да направим, а: да сме „най- добрия приятел на този другия“! Чудим се с малкия си кучешки мозък „как да му го покажем“, че и неговия мозък е горе долу, колкото нашия и „дали правилно ще разбере „приятелските“ ни послания“! Те, сигурно затова хората казват: „вълците и чакалите (нашите братовчеди – какво ли правят в момента) са много предпазливи и мнителни животни …Еххххх, много е сгрешил онзи от нас, който пръв е повярвал … за едни гранули … обречени сме цял Живот на „приятелства“ … няма да мисля повече за това! Какво мога и аз да измисля с моя кучешки мозък? Най-добре е да отида и да си полегна на постелката …
И въпреки всичко: „Когато споделите на кучето си каквато и да е глупост, то ще ви отвърне с поглед в който се чете: „Боже мой, ти си прав, аз никога нямаше да се сетя за това.“ Дейв Бари
Стига! Излизаме от кучешкия образ – „вече сме хора“! Ние сме други … имаме си истински приятели и много ги обичаме! Ние не ядем гранули! Хора сме все пак, а какво сме ние хората без нашите приятели? … Шаро се надигна и ме погледна … – Кажи бе Шаро, кво ме гледаш? – „Да, бе да, приятели!“
… погледна „приятелски“ Шаро и бавно отпусна глава на постелката …
Автор: Йордан Стоянов
Снимка: Instagram
01.05.2020г. гр. Велико Търново
Прочетете също: Да разлая кучетата Глупави кучета няма Промяната на някои породи кучета за 100 години
Абонамент за месечен бюлетин
Бюлетинът е напълно безплатен!Попълнете Вашето име и E-Mail и ще започнете да получавате текущите броеве. Винаги можете да го прекратите с еднократен клик на мишката!
реклама
Безплатен курс Използване на QR кодове – можете да прегледате курса, като последвате тази връзка.
