Семенце съм аз Семенце съм аз … Един разказ за смисъла на Живота и не само, т.е. усилието Човешко „не да го търсим“, а да живеем така, че „да го създаваме“! Навън е пролет! Аз съм малко семенце, … буквално, представяте ли си едно такова, например от домат – плод съм на реколта, за която сега вече никой не помни и говори. Всъщност, потомък съм на поколения растения – нали сме цял род и вид, пазя случилото се във времето вътре в себе! Съхранявам спомени за слънчевите лъчи, за влагата, зная в каква почва съм израснало, устроено съм в съответствие с нея! Аз съм „снимка“ на условията и района, материализирана енергия съществуваща на „ръба на Живота“ и въпреки, че не съм съвършено, аз всъщност съм цялата Вселена, защото съм новата надежда да я пресъздам и продължа във времето! … Всъщност, аз съм повече от едно семенце, аз съм Човек и мога да мисля, затова сега пиша това. Предполагам и семенцето може да мисли, но не знам то дали има чувства, защото аз определено имам! Всичко е просто и сложно, семенцето е един сух акумулатор, то е „информационна храна“ и спящ зародиш … докато „нагази водата“ – тогава започва Животът! И да не иска, това се случва – стартират се процеси и приключението започва! В началото му са необходими единствено топлина, светлина и влага. После трябва да има добра почва и това е всичко! Семенцето взима от наличното и после мълчаливо и почтено оставя свои семенца да чакат водата за да започне новия Живот! То няма „свой Живот“ и чувства, то има мисия … да трансформира вярно ресурси, разбирай да пренася жива енергия във времето. … И ние хората сме енергийни субстанции, но сме много ревниви, когато трябва да я трансформираме. Ние искаме да се насладим напълно на процеса – него наричаме „свой Живот“, искаме да го удължим, затова сме измислили времето, приели сме, че усещанията ни са предизвикани от чувства и имаме субективни оценки за добро и зло … плюс, плюс куп други човешки измислици! Няма такива неща, има това, което е – оправдаваме „взимането“ уж „в името на Живота“, а принципно сме пестеливи в „даването“! Толкова сме се вглъбили в „човешкото разбиране“ за „смисъла на Живота“, че забравяме истинския му смисъл – ние просто искаме да се чувстваме добре, дори спираме естествения процес, а сетих се за малкото семенце-домат – „да си израсна аз едно красиво растение и да се радвам на Слънцето, да дишам с пълни пори свеж въздух и да си отпивам сладко, сладко от земната влага“ … кому са нужни подобни същества? … На практика, Човекът също е енергия – движим „надолу“ – тяло, биологични органи, топла жива тъкан (топлината също е енергия), молекули, атоми на химични елементи, техни съставящи части, скрепени от все още не напълно изучени сили, в крайна сметка стигаме и до нещо наречено душа т.е. „сложен енергиен облак“, по-точно много логично, но незнайно точно как свързани мисли … „Разпаднахме“ Човека на съставните му части и в крайна сметка получихме „движеща се във времето енергия“ – за да има мисъл, трябва да има знания – те съставят „енергийно изравнени уравнения“ … Човек (или поне, неговата същност), живее толкова дълго, колкото дълго се помни това, което казал т.е. неговите мисли. … Казано с хумор, „Човек живее за един костюм“ – ражда се гол, живее, умира и го погребват в костюм – дори няма усещане за костюма в който са го облекли, значи не живее тук за нищо материално, защото нищо такова не отнася със себе си! Подобно на семенце, Човекът наследява ресурс, после живеейки енергийно го развива и несъзнателно го предава на „своите семенца“. … Искаш ли нещо да запомнят децата ти – кажи го вечер, когато се храните на масата или „показвай как мислиш с делата си“! Не щади себе си – движи се, наблюдавай, мисли и оценявай, поемай отговорности, успявай и … всичко това непрекъснато повтаряй – само развивай се! … Да, ама не! По лесно е „да взимаш наготово – да крадеш готови схеми и решения“, които не са плод на твои прозрения и за да продължиш да взимаш, започваш да се учиш по-изтънчено да крадеш т.е. започваш да развиваш лошотията в себе си … в крайна сметка, „семенцата ти“, наследяват не това, което трябва и Светът става все по-лош и лош! Още по-голям грях е да не даваш достатъчно на тези от които взимаш – тогава дори „това, което наричаш свой Живот“ не е добро! Излиза, че се раждаме добри и после цял Живот се учим на това да бъдем лоши! Необходимата „обмяна на енергия“ все по-често се превръща в „кражба на енергия“ (или „пестене на енергия“) и допълвайки мързелът ни да се само развиваме, порочно изпълваме с грешен смисъл понятията „общуване между хората“ и „Човешко съжителстване“! Описаният порочен модел представяме пред себе си и другите, „като начин на оцеляване“ – на кого обаче и защо? Опитваме се да променим Живота на Земята по свой образ и подобие – ха, сигурно, затова доматите, които ядем сега не са вкусни – нали са плодове, копие на самите нас – всеки в различна степен „развит крадец (или скъперник) на енергия“! … И така: добрите плодове, разбирай читателю „добрите хора“ постепенно изчезват, като добрите семена, дори „добрите“ вече не са толкова „добри“, както онези преди тях! Какво да кажа още, освен може би нещо за себе си … навън е пролет, но „вече за моите деца“ … дано добре съм разказал и показал на поколенията моята „енергийна трансформация“, като „добро растение“ вярно пренесло, ценното за Живота през и чрез себе си в бъдещето! Дано!Автор: Йордан Стоянов 22.02.2021г., гр. Велико Търново Абонамент за месечен бюлетин Бюлетинът е напълно безплатен!Попълнете Вашето име и E-Mail и ще започнете да получавате текущите броеве. Винаги можете да го прекратите с еднократен клик на мишката! Не забравяйте да коментирате прочетеното или да го споделите!
